Двамата войници оковават китките на момиченцето зад гърба й. За веригата на белезниците закачат удължаваща се каишка и я отпускат на около два метра дължина. После слагат на долната част на лицето на Мелани маска, подобна на кучешки намордник или на средновековен уред за наказване на бъбриви жени. Маската е изработена за възрастен индивид, но размерът може да се наглася съобразно условията и войниците притягат много здраво каишката му на тила на детето.
Когато понечват да сложат на глезените й втори чифт специални окови, които биха позволили на Мелани да ходи, но не и да тича, Жустиню прави крачка напред.
— Забравете! — озъбва се тя. — Да ви припомням ли, че бягаме не само от гладните, но и от скитниците? Да попречим на Мелани да хапе, е едно. Но да я ограничим така, че да не може да тича, е все едно да я гръмнем, без да хабим куршума.
Постановка, срещу която сержантът очевидно няма нищо против. Но после размисля кратко и рязко кимва.
— Продължаваш да говориш за убиване на опитните субекти, Хелън — обажда се изведнъж Колдуел с обичайния си назидателен тон. — И преди съм ти го казвала. В повечето случаи мозъчната дейност спира няколко часа след заразяването, а този факт отговаря на медицинското определение „смърт“, поне доколкото…
Жустиню се извърта и удря Колдуел право в лицето.
Ударът е силен, ръката я заболява много повече, отколкото е предполагала, шокът плъзва от пръстите чак до лакътя й.
Колдуел залита и за малко не пада, размахва ръце, за да запази равновесие и прави крачка-две назад. Вторачила се е в Жустиню с израз на чиста изненада. Жустиню я гледа в отговор и разтрива натъртената си ръка. Но дори и при това положение й остава още една здрава ръка: с една повече от ръцете, с които към момента разполага доктор Колдуел.
— Продължавай да си дрънкаш — казва учителката — и ще ти избия зъбите един по един.
Двамата войници ги наблюдават неподвижни, заинтригувани, но безучастни. Явно е, че мъже не са необходими в тия женски разправии.
Мелани също гледа сцената с широко отворени немигащи очи и зяпнала уста. Гневът на Жустиню се оттича някъде и изчезва, а на негово място приижда вълна от срам, задето си е изпуснала нервите. Учителката усеща как лицето й поаленява от придошлата кръв.
Кръвта на Колдуел също е пред очите на всички. Тя облизва капката, потекла от ъгълчето на устата й.
— И двамата сте ми свидетели — обръща се към Паркс и Галахър с натежал глас. — Това беше непредизвикано нападение.
— Видяхме — отвръща сухо сержантът. — Нямам търпение да видя какво значение има това, че сме ви свидетели. Така, приключихме ли вече? Още някой да иска да сподели нещо? Не? Тръгваме тогава и по-живо.
Тръгват по платното, пак на изток, и зарязват зад гърба си джипа, покосен и замлъкнал. Колдуел остава за минутка неподвижна и сама, после се присъединява към отстъплението. Очевидно е удивена от това какъв слаб интерес предизвика посегателството над личността й. Но тя си е реалист. Адаптира се бързо към лошото.
Жустиню размишлява дали не беше по-добре да изтикат мъртвия джип някъде настрани в нивите, за да се опитат поне донякъде да прикрият следите си, но после заключава, че със счупената ос и полегналата на асфалта задница колата е твърде тежка за местене. Да я запалят, разбира се, би било още по-лоша идея — все едно да изстрелят сигнална ракета и да съобщят на врага точно къде се намират.
Бездруго враговете, които чакаха напред по пътя, бяха повече от достатъчно.
28
Мелани гради света край себе си в крачка.
От двете й страни се простира преимуществено провинциална природа и ниви. Повечето са правоъгълни или с приблизително квадратна форма. Но до една са обрасли с плевели, по-високи от раменете на възрастните, и каквито и култури да са расли някога из тях, отдавна са задушени. Там, където нивите опират в шосето, се издигат дрипави живи плетове или полуразрушени зидове, а повърхността, по която в момента крачат, е като избелял черен килим, надупчен със сума ти ями, някои достатъчно големи, та в тях да може да падне цяло момиченце като нея.
Пейзаж на разрушението и развалата, но все още великолепен със спиращата си дъха красота. Небето над главата й е светлосиня купа с непосилни размери, дълбочината му е подчертана от плътна маса чисто бели облаци, които се издигат нагоре и нагоре, и нагоре, докъдето поглед стига, като грамадна кула. Птичките и насекомите са навсякъде, някои са й познати от полето, на което бяха спрели тази сутрин. Слънцето топли кожата й, изливайки енергия върху света от дъното на обърнатата небесна купа — то кара цветята по земята да растат, знае Мелани, и водораслите в морето; то слага началото на хранителните вериги навсякъде по света.