Подобно поведение противоречи на всеки естествен инстинкт. Колдуел беше очаквала организмът да е по-добре адаптиран. Беше очаквала Ophiocordyceps да контролира по-умело хипоталамуса на гостоприемника, като след първите няколко хапки потиска рефлекса за хранене, за да може новозаразената жертва да има сериозен шанс за по-нататъшно оцеляване. Това несъмнено би било значително по-ефективна стратегия за оцеляването на самия патоген, защото един жизнен нов гостоприемник сам по себе си се превръща във вектор на разпространението, осигурявайки по-големи възможности за размножаване на патогена в рамките на дадена екосистема.
Може би неовладяното поведение е някакъв страничен ефект от изключително бавния процес на полово съзряване, от факта, че този вид Ophiocordyceps така и все още не е достигнал крайната фаза на развитието си, предполагаща размножаване чрез оплождане и семена, а вместо това се размножава безполово в подходящата хранителна среда на кръвта и слюнката. В такъв случай естествено е да се очаква, че по-примитивният начин на размножаване ще възпрепятства всякакви възходящи мутации.
Последното определено е нещо, което трябва да се има предвид при следващата серия дисекции. Трябва да се изследва по-внимателно тъканта на хипоталамуса. Да се търсят и установят различните степени на проникване на мицелните влакна в нея.
Километър и половина преди Стивънидж — вече се виждат покривите на къщите и покритият със сини панели заострен връх на черковната камбанария — сержант Паркс дава заповед да спрат. Обръща се към групата и обяснява какво следва, като сочи към небето като към необорим свидетел.
— Слънцето ще залезе до два часа. Ония скитници може още да ни търсят, но при всички положения ни трябва място да се окопаем за през нощта. Аз и Галахър ще отидем да огледаме и да дезинфекцираме, доколкото е необходимо. После ще се върнем да ви вземем. Окей?
Не е окей и то е очевидно. По лицето на Жустиню Колдуел разбира, че и тя не е съгласна, но решава да не чака учителката, а сама да изложи аргументите си срещу плана, защото знае, че ще го направи много по-ясно и стегнато.
— Така няма да стане — казва на Паркс.
— Ще стане, ако правите каквото ви кажа.
Колдуел вдига ръка и свива дланта си в шепа, сякаш претегля думите на сержанта и ги преценява. Във връхчетата на пръстите си усеща неприятен гъдел.
— Точно това е причината, поради която няма да стане — отвръща. — Няма да стане, защото гледате на нас просто като на цивилни, докато вие и редник Галахър сте нашият военен ескорт. Поемайки целия възможен риск изцяло върху себе си, фактически увеличавате риска за оцеляването на всички ни.
Паркс й хвърля студен поглед.
— Моя работа е да преценявам риска — казва.
Колдуел понечва да му каже защо тъкмо неговата преценка на риска е най-деформирана, когато Жустиню се намесва и й взема думите от устата:
— Тя е права, сержант. Каним се да навлезем в застроена зона, където навярно ще се натъкнем на много повече гладни във всички възможни фази на заразата. Безспорно опасна територия, но ще разберем колко точно е опасна едва когато се озовем в нея. Каква е логиката тогава вие с редника да я прекосявате три пъти? Трябва да влезете в града, за да разузнаете, после да се върнете да ни вземете, после пак да влезете в града, вече с нас. Ами ако скитниците се появят, докато сме сами тук на откритото? И минута няма да изкараме. По-добре е направо да дойдем с вас.
Паркс премисля няколко секунди. Колдуел обаче го познава достатъчно добре и е сигурна какъв ще бъде отговорът му. На сержанта не му е присъщо да казва „не“ на разумни предложения, само защото са хрумнали на някой друг, а не на него. Колдуел и Жустиню са прави и толкоз. Край на дебатите.
— Добре — отвръща най-сетне Паркс. — Но вие двете никога досега не сте правили това, което ни предстои, така че най-добре ще е да ме слушате и да ме следвате плътно. Та, като стана дума за това, което предстои — сержантът хвърля кос поглед към редника, — ти участвал ли си в градска атака, Галахър?
Момчето поклаща отрицателно глава.
Паркс издиша тежко като човек, който ей сега ще се наведе, за да вдигне от земята нещо много тежко.