Точно в момента обаче всичко, което Мелани иска, е да се скрие в някое тихо местенце и да постои там самичка, за да може да помисли за ужасното нещо, което се беше случило току-що. За ужасната тайна, която току-що беше проумяла.
Освен вратата, през която бяха влезли, в стаята има още две врати. Мелани отива до по-близката, като държи доктор Колдуел (която стои все така неподвижна) под око. Зад вратата намира друга стая, по-малка и почти изцяло бяла. Бели шкафове и бели рафтове, а по стените — бели и черни плочки. Един от шкафовете има прозорче отпред и много въртящи се ключове, циферблати и бутони отгоре. Мирише на стара мазнина. Мелани знае достатъчно, за да се досети, че шкафът с прозорче е готварска печка. Виждала я е на картинка в една книжка. Това трябва да е някаква кухня — място, където човек приготвя разни вкусни неща за хапване. Но е твърда тясна, за да може Мелани да се скрие тук. Ако доктор Колдуел влезе подире й, ще й отреже единствения път за бягство.
Момиченцето излиза от кухнята и се връща в голямата стая. Доктор Колдуел не е помръднала дори, така че Мелани полека я подминава, като се старае да я заобиколи възможно най-отдалеч, и отива до втората врата. Стаята зад нея е много по-различна от кухнята. Стените тук са боядисани в ярки цветове и по тях са накачени плакати. На единия са показани „Животните в английските поля“, а на другия са написани думички, започващи с всяка поредна буква от азбуката. Агънце. Банан. Велосипед. Гъбка. Дърво. Картинките са весели и простички. Бананът и дървото имат усмихнати личица отпред: нещо, което — почти е сигурна Мелани — е напълно нереалистично.
Тук също има столове, но са много по-мънички и са навсякъде из стаята, пръснати на групички по няколко един до друг, а не подредени покрай стените. По пода има разхвърляни играчки, сякаш някой ги е оставил тук само преди миг. Кукли момиченца в роклички и кукли момченца с войнишки униформи. Колички и камиончета. Пластмасови кубчета, които се сглобяват едно за друго във формата на автомобили, къщи или хора. Животни, направени от плюш, с избелели почти до сиво цветове.
И книги. Много книги, нахвърляни по столовете, масите, по пода. Още стотици книги в библиотечен шкаф, изправен до вратата. В момента Мелани не е в настроение да започне да ги взима и чете; тайната тежи непосилно в ума й. Във всеки случай, дори и да иска, не би могла да го стори, защото ръцете й са оковани зад гърба с белезниците, а краката й, макар и боси, не са достатъчно сръчни, че да може с тях да прелиства страниците. Затова момиченцето се заема да разглежда заглавията на книгите.
Една много гладна гъсеничка
Лисичето с чорапки
Ку-ку!
Стражари и апаши
Какво да го правим това кенгурче?
Където бродят дивите неща
Човекът, чиято майка беше пират
Подай сладкото, Джим
Заглавията съдържат цялата история в себе си. Някои от книгите са се разпаднали, защото някой ги е скъсал, страничките са пръснати по пода. Това би натъжило Мелани, ако сърцето й бездруго вече не преливаше от главозамайващия товар на чувствата.
Тя не е малко момиченце. Тя е гладна.
Това е твърде непонятно, твърде ужасно, за да е вярно. Но доказателствата вече са толкова очевидни, че не могат да бъдат пренебрегвани. Гладният, който се беше отвърнал от нея, докато тя лежеше вързана на масата на доктор Колдуел, който я беше оставил, вместо да я изяде… Това може и да беше случайност. Може и нищо да не означаваше. Онзи гладен може да беше надушил кръвта на доктор Селкирк и да се беше разсеял или пък може да е търсел нещо по-едричко за ядене, а може пък синият дезинфектант да е бил замаскирал миризмата на Мелани така, както химическият душ винаги замаскираше миризмата на възрастните в базата.
Но сега, одеве отвън, когато застана пред сержант Паркс — импулсивно, без да мисли, просто искаше да се бори с чудовищата, както се бореше той, вместо да се крие като някаква пъзла — гладните отново не я видяха. Със сигурност не бяха гладни за нея, не и така, както бяха гладни за всички останали от групата. Мелани сякаш беше невидима за тях. Сякаш на мястото, на което стоеше, нямаше момиченце, а само един голям сапунен мехур, пълен с нищо.