Но не това е главното доказателство. Това е мъничкото доказателство, което тласка Мелани към голямото доказателство, което е толкова голямо, че тя не може да се начуди как не го е видяла веднага. Голямото доказателство е самата дума. Самото им име. Гладните.
Чудовищата са кръстени на онова чувство, което беше изпитала онзи ден в килията си, когато надуши мис Жустиню, както и когато нападна онзи мъж скитник в двора на базата. Гладните те надушват и после те преследват, докато не те изядат. Това е по-силно от тях.
Мелани знае точно как се чувстват гладните. А това означава, че тя самата е чудовище.
Сега вече е съвсем ясно и логично защо доктор Колдуел смята, че няма никакъв проблем с това да я нареже на масата си и да наслага парчетата от нея в буркани.
Вратата зад гърба на Мелани се отваря почти безшумно.
Момиченцето се обръща и вижда на прага доктор Колдуел да се взира в нея. Изражението на лицето й е сложно и объркващо. То кара Мелани да се свие и да се дръпне назад.
— Какъвто и да е определящият фактор на феномена — казва доктор Колдуел не с глас, а с някакво припряно тихо мърморене, — при теб той е в апогея си. Това известно ли ти е? Имаш ум с гениални показатели, а цялата тая сива гнус, която расте в главата ти, ни най-малко не го е засегнала. Ophiocordyceps трябваше да е изял целия ти кортекс до степен, че от мозъка да са останали единствено нервите на моториката и някакви случайни ненужни проблясъци от мисли. Но ето те теб, живото опровержение. — Доктор Колдуел прави крачка напред, а Мелани веднага отстъпва крачка назад.
— Няма да те нараня — казва доктор Колдуел. — Най-малкото тук, в тези условия, никаква работа не мога да свърша. Нямам лаборатория. Нямам уреди. Просто искам да разгледам отблизо грубите структури. Корена на езика ти. Слъзните ти канали. Езофагуса ти. Да видя колко напреднала е инфекцията. Все е нещо. Като за начало. Останалото ще трябва да почака. Но ти си екземпляр от изключително значение и аз не мога просто да…
Когато доктор Колдуел посяга към нея, Мелани се гмурва под ръката й и се втурва към вратата. Доктор Колдуел се извърта, хвърля се към нея и насмалко не я хваща. Връхчетата на пръстите й бръсват рамото на детето, но превръзките правят ръката на лекарката несръчна и тя не успява да го улови.
Мелани тича, все едно я гони тигър.
Зад себе си чува ядосаното изпъшкване на доктор Колдуел.
— Мамка му! Мелани!
Вън, в голямата стая с подредените до стените столове, Мелани дори не знае дали още я гонят, защото не смее да погледне назад. Люта жлъчка се надига в гърлото й само като се сеща за лабораторията, за масата и за ножа с дългата дръжка.
В паниката си момиченцето просто изхвърча през първата врата, която й се мярка пред очите, без дори да е сигурна, че тя е правилната. Оказва се, че не е правилната. Мелани се озовава в кухнята. В капан. Изпод намордника момиченцето издава звук от страх, изквичава като притиснато животинче.
Втурва се обратно към стаята със столовете. Доктор Колдуел е в противоположния й край. Вратата към коридора е по средата на разстоянието между двете им.
— Не ставай глупава — казва доктор Колдуел. — Нищо няма да ти направя. Искам само да те прегледам.
Мелани тръгва към лекарката, свела глава, покорна и послушна.
— Точно така — казва с успокоителен тон доктор Колдуел. — Ела.
Когато Мелани се изравнява с вратата към коридора, рязко завива и изхвърча през нея вън.
Тъй като не знае накъде бяга, няма и значение къде точно из коридорите завива, но поне се старае да ги помни, в случай, че се наложи да се върне. Наляво. Наляво. Надясно. Не може да не помни. У нея действа същият инстинкт, който я накара да запамети откъде минаха двамата със сержант Паркс, когато той я караше към лабораторията на доктор Колдуел. Домът означава най-различни неща за Мелани, но тя има нужда да знае, че със сигурност може да намери обратния път към него. Тази нужда е така дълбоко вкоренена в нея, че не може да бъде изтръгната.
Всички коридори са еднакви и не предлагат никакви места, подходящи за криене — най-малкото не и за момиченце, което не може да използва ръцете си. Мелани тича и подминава врата след врата, всичките затворени.