Но къде другаде можеше да отиде?
— Докторката е опасна фигура, а? — позасмива се Паркс, облегнат на зидания парапет на ръба на покрива и взрян в мрака. Лунната светлина се лее над града и го кара да прилича на черно-бяла картинка в някоя книга. Черното преобладава, превръщайки улиците в потоци с неясна дълбочина, из които свисти вятърът.
— И така може да я нарече човек — отвръща Жустиню.
Паркс се смее и шеговито вдига чашата си: сякаш тост за това, че мненията им за Карълайн Колдуел съвпадат.
— Истината е — казва сержантът, — че в някакъв смисъл се радвам, задето цялото чудо приключи. Работата в базата, искам да кажа, и мисията. Е, не се радвам на това, че трябваше да бягаме и се моля от все сърце да не сме единствените оцелели. Но се радвам, че повече не трябва да върша всичко онова.
— Кое по-точно?
Паркс прави някакъв жест. Вече е почти напълно мръкнало и Жустиню не вижда що за жест е.
— Да управлявам лудница. Да правя така, че нещата в онова място да вървят, месец след месец да удържам положението на магия. Боже, цяло чудо е, че изкарахме толкова дълго. Без достатъчно хора, без достатъчно припаси, никаква шибана комуникация с никого, без нормална йерархия на чиновете…
Млъква рязко и Жустиню прехвърля старателно на ум последните му думи, за да разбере коя от тях сержантът съжалява, че е изрекъл.
— Кога прекъснаха комуникациите? — пита.
Сержантът не отговаря. Жустиню пита отново.
— За последен път съобщение от Бийкън дойде преди пет месеца — признава Паркс. — Оттогава обичайните честоти мълчат.
— Мамка му! — Жустиню е дълбоко потресена. — Значи не знаем дори дали… Мамка му!
— Най-вероятно просто са сменили мястото на предавателната кула — отвръща Паркс. — Може дори да не са я преместили кой знае колко далеч. Просто бракмите, които ни служат за радиостанции, не работят, дори когато антените им са насочени директно към източника на сигнала. Все едно да се опитваш да вкараш баскетболна топка в коша от седемдесет и пет шибани километра разстояние.
Възцарява се мълчание; двамата обмислят чутото. Нощта започва да им струва още по-обширна, по-пуста и по-студена.
— Господи боже — обажда се най-сетне Жустиню. — Ние може да сме последните. Ние четиримата.
— Не сме последните.
— Откъде знаеш?
— Знам. Скитниците са си живи и здрави.
— Скитниците… — проточва кисело Жустиню. Слушала е истории за тях, а сега и с очите си ги видя. Оцеляващи, които са забравили всички друго, освен как да оцеляват. Паразити и мародери, в известен смисъл изгубили човешкия си облик точно както и жертвите на Ophiocordyceps. Скитниците не градят, не съхраняват. Те просто успяват да останат живи. А безмилостната патриархална структура на обществото им принизява жените до животни, до самки за разплод.
Ако това е обликът на последната надежда на човечеството, то отчаянието може би е за предпочитане.
— И преди е имало тъмни векове — обажда се Паркс, прочел мислите й по-ясно, отколкото на Жустиню би й се искало. — Светът рухва, а после хората го изграждат наново. Вероятно никога не е имало време, когато животът да е бил просто… стабилен. Напротив, постоянно има някакви кризи. А и ние не сме единствените на тоя свят. Бийкън поддържаше връзка с общности от оцелели във Франция, в Испания, в Америка, навсякъде. Най-тежко са поразени големите градове — твърде много хора, наблъскани на едно място. Заедно с градовете е изгубена и голяма част от инфраструктурата. В по-слабо населените райони заразата не се е разпространявала толкова бързо. Възможно е да има места, където изобщо да не е проникнала.
Паркс долива чашата на Жустиню.
— Исках да те питам нещо — казва.
— Питай.
— Вчера, когато каза, че си готова да вземеш детето и да се отделиш от групата.
— Да?
— Щеше ли наистина да го направиш? Не това ми е въпросът, но все пак: щеше ли да се отцепиш и да се пробваш да стигнеш до Бийкън сама?
— Да, когато го казах, бях напълно готова да го направя.
— Да. — Сержантът сръбва от питието си. — Така си и помислих. Както и да е, точно преди да размахаш пищова си в лицето на Галахър, ти ме нарече някак. Тогава не мислих точно какво ми каза. Нарече ни „предварително програмирани войничета“. Какво точно значи „предварително програмиран“?