Навлизат в изпепелена сянка: поредният спомен от Срива. Преди правителството да се разпадне окончателно, то издаде серия от зле обмислени заповеди за вземане на спешни мерки, сред които и нареждането с хеликоптери да се разпръснат запалителни вещества, за да се създадат с тяхна помощ обгорени зони, гарантирано чисти от присъствието на гладни.
Незаразените цивилни бяха предупредени чрез сирени и радиосъобщения, но въпреки това мнозина от тях загинаха, защото нямаха възможност да избягат, когато пристигнаха хеликоптерите.
Гладните, от своя страна, се разбягваха от огъня като хлебарки при внезапно светната лампа. Целият ефект от обгорените зони беше, че изтикваха заразените на няколко километра в една или друга посока, а в много случаи при това унищожаваха инфраструктура, която иначе можеше да спаси много животи. Например летище „Лутън“. То изгоря напълно, заедно с четирийсет неизлетели самолета и затова, когато пристигна следващата заповед — да се евакуират цивилните на островите в Ламанша с помощта на гражданската авиация — армията просто вдигна колективно рамене и каза: „Хубаво, ама вече няма как да стане“.
От сградите тук бяха останали само основите, не толкова разрушени, колкото разтопени. Чудовищната температура на напалма беше стопила не само металите, но и тухлите, и камъните. Земята, по която стъпват, е покрита с тънка черна кора от мазнина и въглени: остатъците от изгорелите органични материи, изпепелени и издигнали се във въздуха, за да бъдат отнесени на нейде по милостта на горещите вихри на огъня.
Въздухът има остър, кисел привкус. След десет минути дъхът на всички дере гърлата и в дробовете им пламва сърбеж, който не могат да облекчат, защото е вътре, дълбоко в гърдите им.
Двайсет години след Срива в тази зони все още нищо не растеше — не успяваха да оцелеят дори най-жилавите бурени. Така природата ясно заявяваше, че човекът може и да я е наранил веднъж, но втори път няма така лесно да я хване неподготвена.
Паркс чува как гладното дете пита Жустиню какво е станало тук. Жустиню се затруднява от въпроса, макар че за сержанта отговорът е съвсем лесен. Не можахме да избием гладните, затова избихме самите себе си. На нас, хората, това принципно ни е любимият номер.
Изпепелената сянка продължава с километри, потиска духа на групата и източва всяка издръжливост от телата. Отдавна трябваше да спрат, да починат и да се подкрепят, но никой не проявява желание да седне на тази омърсена земя. По негласно споразумение походът напред продължава.
Внезапно и някак неочаквано стигат края на изпепелената зона, но обгорената земя крие още едно чудо, което да им покаже. В рамките на сто крачки светът от черен става зелен, от смъртта групата навлиза сред трескав, неудържим живот, прекрачва от пепелния ад в поле, покрито със зелени магарешки бодили и гъсто нацъфтели ружи.
Но точно на границата между двете има къща: обгорена, но не и рухнала. А на задната й стена личат сенки: това са местата, където в страшния пламък на напалма живи същества са се долепили до горещите тухли, изгорели са там и са оставили отпечатъци върху стената, изрисувани върху нея с пепел в различни цветове, останали от разпада на различните типове органични материи. Сенките са две — голяма и малка — катраненочерни на тъмносивия фон.
Един възрастен и едно дете с ръце, вдигнати високо, сякаш огънят ги е застигнал, докато са правели гимнастика.
Омагьосано, гладното момиченце застава до детската сянка и я премерва спрямо телцето си. Почти еднакви са на големина.
45
Това можех да съм аз, мисли Мелани. И защо не? Истинско момиченце в истинска къща, с майка и татко, и братче, и сестриче, и леля, и чичо, и племенници, и племеннички, и братовчеди, и всички останали думи от картата на хората, които се обичат един друг и остават винаги заедно. Картата, наречена семейство.
Да растеш и да остаряваш. Да играеш. Да изследваш. Като Пух и Прасчо. Като Великолепната петорка. Като Хайди и като Ан от фермата „Грийн Гейбълс“. И като Пандора, отворила без страх грамадната кутия на света, без дори да мисли дали онова вътре е добро, или лошо. Защото онова вътре е и двете. Всичко винаги е и двете.