Може би, но с него определено се е случило и още нещо. Гръдният му кош е разцепен и разтворен широко, пръснат насила отвътре от… Галахър няма представа какво е това, което е излязло от гърдите на гладния. Бяло стъбло, високо поне метър и осемдесет, увенчано отгоре с нещо като кръгла възглавница, покрита с буцести израстъци, подобни на мазоли. Повърхността на стъблото е груба и неравна, но мазолите са гладки и лъскави. Ако вдигнеш глава нагоре и ги погледаш внимателно, виждаш, че са покрити с нещо като мазнина.
— Боже милостиви — прошепва Хелън Жустиню.
— Изумително — мърмори доктор Колдуел. — Абсолютно изумително.
— Щом казвате, докторе — отвръща сержантът. — Аз обаче викам да се държим настрани от това чудо, а?
Безстрашна или безразсъдна, Колдуел посяга да пипне един от израстъците. Повърхността му леко се вдлъбва под натиска на пръста й, но когато тя дръпва ръката си, бързо възвръща предишната си форма.
— Не смятам, че са опасни — казва доктор Колдуел. — Поне още не. Е, когато тези плодове узреят, тогава… ще бъде друга работа.
— Плодове ли? — отеква Жустиню със същия тон, който би използвал Галахър. Плодове, израсли от гнилото разкъсано тяло на един мъртвец? От това по-извратено и гадно, здраве му кажи.
Мелани се мушва до Галахър и зърва падналия гладен. На момчето му дожалява за нея, дожалява му, задето малката трябва да гледа такива неща. Не е редно на деца да се налага да мислят за смъртта.
Дори и когато самите те са, така де, умрели. В някакъв смисъл.
— Да, плодове — повтаря Колдуел, твърдо и доволно. — Това, сержант, е плодникът на развития патоген. А в тези шушулки са неговите спорангии. Всяка от тях е цяла фабрика за спори, пълна със семе.
— Това са му топките значи — превежда си сержантът.
Доктор Колдуел се засмива радостно. Одеве, когато Галахър я беше видял за последно, тя изглеждаше наистина смачкана и изтощена, но откритието явно я е върнало към живота.
— Да. Точно така. Това са му топките. Отворете една шушулка и ще преживеете истински интимна среща с Ophiocordyceps.
— Дайте да не ги отваряме тогава — предлага сержантът и я дръпва назад, когато тя отново посяга да пипне нещото.
Лекарката го поглежда изненадано, готова е сякаш да спори, но сержантът вече се е обърнал към Жустиню и Галахър.
— Чухте докторката — казва, сякаш идеята е на Колдуел. — Това нещо тука и всички други като него, които видим занапред, са забранена територия. Не ги пипате и не ги доближавате. Без изключения.
— Бих искала да взема проби… — почва Колдуел.
— Без изключения! — повтаря сержантът. — Хайде, хора, изпускаме дневната светлина. Да вървим.
Тръгват. Но след странната среща в групата се възцарява особено настроение. Мелани отива при Жустиню и върви само до нея, сякаш пак са я вързали на каишката. Доктор Колдуел дрънка нещо за жизнени цикли и полово размножаване, докато думите й почват да звучат така, сякаш сваля сержанта, който ускорява крачка, за да се отдалечи от нея. А Галахър не може да се сдържи да не поглежда назад от време на време, към разкъсаното тяло, забременяло и износило такъв чудноват плод.
През следващите два часа виждат още десетина такива паднали гладни с издигащи се от телата им плодници, някои от тях доста далече от първия до автобуса. Най-високото от белите стъбла се издига далеч над главите им, подсилено в основата си от гъсто преплетена дантела от влакна, прилична на пяна, избликнала от разкъсаните човешки тела, обвила ги и почти напълно скрила ги под себе си. Колкото по-високо беше основното стъбло, толкова по-дебело ставаше в основата си, разширявайки дупката в гръдния кош, в гърлото и в корема на падналия гладен, в зависимост откъде го е пробило, за да излезе. В белите израстъци има нещо неприлично и Галахър с цялото си сърце желае да бяха минали отнякъде другаде и да не ги бяха видели изобщо.
Малко е изплашен и от онова, което се случва с изпъкналите израстъци на върха на гъбните стъбла. Те започват просто като подутинки или вълнички по повърхността на самото стъбло. После нарастват и се надуват, докато заприличат на лъскави перленобели сфери, увиснали като играчки за елха. А после падат. В основите на най-високите и дебели стъбла се търкалят доста окапали плодници със спори, край които групата пристъпва крайно предпазливо.