— Много неща съм виждал през годините си — каза Еди, явно като пролог към разходката из спомените. Беше едър мъж с влажни сиви очи, моряшка татуировка на дясната ръка и посмъкнати от възрастта рамене. Времето бе позабавило и разказваческите му способности. На Джесика й се искаше да подхване направо историята с кръвта по вратата на „Сейнт Катерин“, но от уважение се въздържа да не го прекъсне. Най-после той допи еспресото си, поръча ново, после попита:
— Та с какво мога да ти помогна, инспекторке?
Джесика извади бележника.
— Доколкото знам, ти си разследвал един случай в черквата „Сейнт Катерин“ преди няколко години.
Еди Корсак кимна:
— Имаш предвид кръвта по вратата, нали?
— Да.
— Че какво толкова да ти кажа? Нямаше кой знае колко за разследване.
— А мога ли да знам защо точно ти? Доста далеч е от обичайната ти територия.
Беше си написала домашното. Еди Корсак бе от Южна Филаделфия. Трета улица и Уортън.
— Току-що там бе дошъл нов свещеник. Прехвърлен бе от „Сейнт Казимир“ Много добро момче. Литовче, като мен. Обади ми се и аз обещах да проверя.
— И какво установи?
— Нищо особено. Докато паството празнувало среднощна литургия, някой напляскал кръв по щурца над входа. На излизане покапала по някаква старица. Тя изперколясала, обявила го за чудо, та викнали линейка.
— От какво беше кръвта?
— Е, не беше човешка, това мога да ти кажа. От някакво си животно. По-нататък не съм задълбавал.
— Повтаряло ли се е?
Еди Корсак поклати глава.
— Доколкото знам, втори случай е нямало. Измили вратата, известно време били нащрек, полека-лека забравили. Пък и аз доста друга работа си имах по онова време.
Сервитьорът донесе кафето му, предложи още и на Джесика. Тя отказа.
— В други черкви имало ли е подобни случаи? — попита Джесика.
— Нямам представа — каза Еди. Както ти обясних, просто направих услуга на онова момче. Поругаването на черкви не влизаше в преките ми задължения.
— Заподозрени имаше ли?
— Не бих казал. Тази част на Североизточна Филаделфия не бъка от младежки банди. Позапрях няколко местни келеша, попритиснах ги. Но никой не си призна.
Джесика прибра бележника и допи кафето. Явно тази следа доникъде не водеше. Но и не бе очаквала кой знае какво.
— Сега е мой ред да питам — каза Еди.
— Давай — отвърна Джесика.
— Защо те интересува някакъв си случай на вандализъм в Торисдейл с тригодишна давност?
Джесика му каза. Защо не. Както и всички останали филаделфийци, Еди Корсак сигурно бе напълно в течение на молитвените убийства. Той не настоя за допълнителни подробности.
Джесика погледна часовника си.
— Много ти благодаря за времето, което ми отдели — рече и докато се изправяше, посегна към джоба да си плати кафето. Еди Корсак вдигна ръка: Задръж.
— Драго ми е да съм от полза — каза. Разбърка кафето си, а лицето му доби замислен вид. Нова история. Джесика зачака. — Нали знаеш как на хиподрума можеш да видиш провиснали по оградата стари жокеи да гледат тренировките? Или като минеш покрай някой строителен обект, как старите майстори седят на една пейка и гледат как расте сградата? Виждаш ги и си даваш сметка как копнеят да се върнат в играта.
Джесика предугади посоката на мислите му. А за дърводелците бе съвсем прав. Бащата на Винсънт се бе пенсионирал преди няколко години, та прекарваше ежедневието си с бира в ръка пред телевизора и не спираше да се заяжда с ония смотани занаятчии по HGTV102.
— Разбирам за какво говориш — каза му.
Еди Корсак си сипа захар и се отпусна още повече на стола.
— Но не и аз. Аз съм щастлив, че повече не ми се налага да работя. Дадох си сметка, че светът ме е подминал, инспекторке. Оня, дето го търсите, ами че той идва от ада — място, където никога не съм бил. — Вдигна поглед и я фиксира във времето с тъжните си воднисти очи. — И слава Богу, няма да ми се наложи да отида там.
На Джесика й се щеше и на нея да не й се налага. Но вече бе късничко. Извади ключовете си, подвоуми се.
— Нищо повече ли не се сещаш за кръвта над черковната врата?
Стори й се, че Еди се чуди дали да каже още нещо, или не.
— Добре, като си рекла. Когато на следващата сутрин погледнах петното от кръв, ми се стори, че съзрях нещо. Всички останали бяха на мнение, че си въобразявам, като онези, дето виждали лицето на Дева Мария пред домовете си и прочее. Но аз съм сигурен, че наистина видях онова, което видях.
102
Home & Garden Television — кабелна телевизионна програма в САЩ и Канада, предлагаща предавания, посветени на подобряването на дома и градината, под дръжка, подновяване и сродни приложни изкуства. — Б.пр.