— И какво беше то?
Колебанието не го напускаше.
— Стори ми се, че прилича на роза — каза най-сетне. — На обърната надолу роза.
Преди да се прибере, Джесика трябваше да се отбие на четири места: банката, химическото чистене, да купи нещо за вечеря от „Уауа“ и да прати едно колетче на леля си Лори в Помпано Бийч. Банката, магазинът и куриерската служба бяха общо взето в района на Втора улица и Саут Стрийт.
Докато паркираше джипа, от ума й не излизаха думите на Еди Корсак.
Стори ми се, че прилича на роза. На обърната надолу роза.
Знаеше от прочетеното, че самият термин rosary103 произлиза от розовата градина на Дева Мария. В картините от тринайсети век Мария държи роза, а не скиптър. Имаше ли тук някаква връзка с разследването й, или почваше да поддава на отчаянието?
Да е отчаяна?
Твърдо да.
И все пак щеше да го спомене на Кевин и да види как той ще го възприеме.
Извади от багажника на джипа кутията, която смяташе да прати по UPS, заключи го и тръгна по улицата. На минаване покрай „Коси“ — закусвалнята на ъгъла на Втора улица и Ломбард — хвърли поглед през витрината и видя познато лице, колкото й да не й се щеше.
Понеже въпросното лице бе Винсънт. Седнал в едно сепаре с жена.
Млада жена.
Момиче, по-точно.
Успя да види само гърба на момичето, но и това й стигаше. Беше с дълга руса коса, вързана на опашка. Носеше мотористко кожено яке. Джесика си даваше сметка за разнообразието сред разните там фенки на полицията: дебели и слаби, високи и ниски, с всякакъв цвят на кожата:
И на всякаква възраст, очевидно.
За миг я обзе онова странно чувство, което човек изпитва, когато е в чужд град и му се стори, че е мярнал познат — първо близост, а после осъзнаване, че не може да е така, което в случая означаваше:
Какво, по дяволите, търси мъжът ми в ресторант с момиче, което надали има и осемнайсет?
И преди още да успее да се замисли, отговорът нахлу с рев в главата й.
Мръсно шибано копеле.
Винсънт забеляза Джесика и изражението му й разказа всичко. Вина, отгоре — срам, а за гарнитура — лайнарска усмивка.
Джесика пое дълбоко въздух, впери поглед в тротоара и продължи нататък по улицата. Нямаше никакво намерение да се проявява като тъпа откачалка и да прави сцена на мъжа си и любовницата му на обществено място. Изключено.
Само след секунди Винсънт изхвърча от вратата.
— Джес — каза. — Чакай.
Джесика спря и се опита да овладее яростта си. Но яростта отказа да я слуша — бе се превърнала в бясно, панически бягащо стадо.
— Говори ми — замоли я той.
— Да ти го начукам.
— Не е това, което си мислиш, Джес.
Тя тръшна пакета на една пейка и се извъртя с лице към него:
— Ей, как пък познах, че точно това ще кажеш?
Огледа мъжа си от горе до долу. Винаги се удивяваше на това как й изглежда различен, в зависимост от настроенията й. Когато бяха щастливи, пичовската му стойка й се струваше безкрайно сексапилна. Но когато бе бясна, й приличаше на уличен келеш и й се щеше да му щракне белезниците.
А сега — да пази Бог и двамата — я бе докарал до по-силен бяс от всякога друг път.
— Нека да ти обясня — добави той.
— Да ми обясниш ли? Както ми обясни за Мишел Браун ли? Извинявай, как точно го каза тогава? Малко любителска гинекология в моето легло?
— Чуй ме.
Сграбчи я за ръката и за пръв път, откакто се познаваха, за пръв път през бурната им и страстна любов й се стори, че са някакви непознати, каращи се на ъгъла на улицата — нещо, което си се клела, че никога няма да допуснеш, докато си била влюбена.
— Пусни ме — предупреди го тя.
Той я стискаше все по-силно.
— Джес.
— Махни… шибаната си… ръка… от мен! — Никак не се изненада, че е свила и двете си ръце в юмрук. Мисълта я попритесни, но не толкова, че да ги отпусне. Щеше ли да го удари? Честно казано, и тя самата не знаеше.
Винсънт отстъпи с вдигнати ръце в знак, че се предава. От изражението му Джесика разбра, че е прескочила някакъв праг и е навлязла в сумрачна територия, откъдето може би нямаше връщане и за двама им.
Грабна пакета, извъртя се на пета и тръгна обратно към джипа. Ебала съм ти UPS-а, ебала съм ти банката, ебала съм ти вечерята. Единствената й мисъл бе да се махне оттам колкото се може по-скоро.
Скочи в джипа, запали и натисна до дупка газта. Почти се надяваше наоколо да има някой новобранец полицай, който да я спре и да се опита да й чете конско.