Парчето овча кост в ръцете на Никол Тейлър е трябвало да насочи следователите към мястото, където ще намерят Теса Уелс.
Но как?
Прехвърли азбучните указатели на част от взетите от Свободната библиотека книги. Намери раздел за римските обичаи, откъдето научи, че по времето на Христа бичуването се е извършвало с къс камшик, наричан „флаг рум“, към който връзвали кожени ремъци с различна дължина. В края на всеки ремък правели възел, в който пъхали остри овчи кости.
Овчата кост следователно означава, че следва бичуването на колоната.
Джесика водеше записки с най-голямата възможна скорост.
Репродукцията на „Данте и Вергилий пред дверите на ада“ на Блейк, която бяха намерили в ръцете на Теса Уелс, бе ясна. Намериха Бетани Прайс пред портала на музея „Роден“.
При аутопсията бяха намерили две числа върху дланите й. Седмица на лявата. Седемнайсет на дясната. И двете написани с черен маркер. В която и посока да се чете, дава едно и също.
717.
Адрес? Номер на автомобил? Част от пощенски код?
А защо не телефонен префикс. Със 717 се набира Йорк — градче в централно–южната част на щата Пенсилвания.
Засега никой от специалната група нямаше и най-малката представа за значението на числата. Джесика бе наясно, че ако успее да извлече смисъла им, има голяма вероятност да предскажат къде могат да очакват следващата жертва. И щяха да причакат убиеца.
Впери поглед в огромната купчина книги върху масата. Сигурна бе, че някъде в тях се съдържа отговорът.
Влезе в кухнята, изля виното от чашата и зареди кана с кафе.
Чакаше я дълга нощ.
57.
Сряда, 23:15 ч.
Надгробният камък е студен. Времето и носените от вятъра боклуци са заличили името и датата. Почиствам го. Прокарвам пръст по издяланите в камъка цифри. Датата ме връща към онова време в живота ми, когато всичко беше възможно. Време, когато бъдещето мамеше.
Мисля си каква е можела да стане, какво е можела да направи с живота си.
Лекар? Политик? Музикант? Учител?
Наблюдавам младите жени и знам, че светът им принадлежи.
Знам и какво са загубили.
От всички свещени дни в католическия календар, вероятно най-свещеният е Разпети петък. Немците го наричат Charfreitag — Скръбен петък. На латински са му казвали Parasceve — подготвяне.
Кристи се подготвя.
Кристи се моли.
Когато я оставих на сигурно и уютно място в параклиса, бе вече стигнала до десетата си броеница. Много е съзнателна, а по старанието, с което произнася десетките, си личи, че желае да зарадва не само мен — в края на краищата, аз мога да повлияя на единствено на живота й на смъртница, — но и самия Бог.
Мразовитият дъжд прави черния гранит хлъзгав и се смесва със сълзите, що заливат пълното ми с бури сърце.
Вземам лопатата и започвам да копая меката пръст.
Според римляните имало някакъв специален смисъл в часа, в който приключвал деловият ден, деветият час106, в който започвало постенето. Наричали са го часът „ноне“107.
За мен, за моите момичета този час най-сетне е наблизо.
58.
Четвъртък, 08:05.
Шествието от полицейски коли, обозначени и необозначени, се виеше сякаш без край по остъклената от дъжда улица в Северна Филаделфия, където живееше вдовицата на Джими Пюрифай.
Бърн научи вестта от Айк Бюканън, който му се обади малко след шест.
Джими Пюрифай починал. Връчил картона в три през нощта.
На път към къщата Бърн получи половин дузина прегръдки от други инспектори. Повечето хора смятат, че на полицаите им е трудно да показват чувствата си — според някои, липсата на емоционалност била задължително изискване за службата, — но всяко ченге знае, че не е така. В моменти като този нищо не им се удава по-лесно.
Бърн влезе във всекидневната и огледа застаналата пред него жена, замръзнала във времето и пространството на собствения си дом. Дарлийн Пюрифай стоеше до прозореца, а погледът й стигаше далеч отвъд сивия хоризонт. Наоколо се носеше неспирното бъбрене на някакво токшоу по телевизията. Бърн понечи да го спре, но осъзна, че тишината ще е още по-гадна. Телевизорът поне подсказва, че някъде животът все пак продължава.