Искаше да каже две-три думи на екипа си, на хората, които му бяха поверени, но в момента най-малко се чувстваше техен ръководител. За пръв път в кариерата си осъзна, че думите не стигат.
На пода, до десния крак на Кристи Хамилтън, стоеше чаша от „Бъргър Кинг“ с капачка и сламка.
По сламката личаха отпечатъци от устни.
Чашата бе пълна до половината с кръв.
Бърн и Джесика тръгнаха безцелно по Кенсингтън, а с тях — и виденията на въпиеща лудост, които бяха заварили на местопрестъплението. Слънцето се показа плахо и за кратко сред два плътни черни облака и оформи дъга над улицата, но не и в настроението им.
И двамата копнееха да говорят.
И на двамата им идваше да изкрещят.
Но засега мълчаха, а бурята набираше сили в гърдите им.
Сред обществото цари заблудата, че едно ченге може да наблюдава каквато и да било сцена или събитие с някаква клинична отчужденост. Вярно, повечето ченгета сами култивират образа на нетрогващото се сърце. Но този образ става само за кино или телевизия.
— Надсмива ни се — каза Бърн.
Джесика кимна. Нямаше и капка съмнение, че е така. Примамил ги беше в апартамента на Круз с умишлено заложения отпечатък. Ако научаваше нещо ново на новата си служба, то бе най-трудното: да отместиш на най-заден план в съзнанието си желанието за лично отмъщение. А това ставаше все по-невъзможно.
Нивото на насилие се покачваше. Гледката на изкормения труп на Уилем Круз им подсказваше, че извършителят няма да им се предаде мирно и тихо. Буйството на молитвения убиец щеше да завърши с кървава обсада.
Застанаха пред апартамента, облегнати на микробуса на екипа за оглед.
След малко един от униформените се показа от прозореца на спалнята на Круз.
— Инспекторите!
— Какво има? — попита Джесика.
— Няма да е лошо да се качите за малко.
Жената видимо наближаваше деветото си десетилетие. Дебелите лещи на очилата й пречупваха в дъги слабата светлина на двете голи крушки по тавана на коридора. Застанала бе в рамката на своята врата, подпряна на алуминиевата си ходилка. Живееше през две врати от Уилем Круз. Миришеше на котешки изпражнения, Бен Гай110 и кашер111 салам.
Казваше се Агнес Пински.
— Бихте ли повторили пред господина онова, което току-що ми казахте, госпожо?
— Ъ?
Облечена бе в изпокъсан светлосин хавлиен домашен халат, закопчан накриво. Под левия долен ръб, който бе по-високо от десния, се подаваха три четвърти ластичен бандаж и син вълнен чорап до над глезените.
— Кога за последен път видяхте мистър Круз? — попита Бърн.
— Уили ли? Той винаги е бил много добър с мен — отвърна тя.
— Прекрасно — каза Бърн. — Но кога за последно го видяхте?
Агнес Пински премести поглед от Джесика на Бърн, после обратно. Изглежда току-що осъзна, че разговаря с непознати.
— Вие как ме намерихте?
— Ами почукахме на вратата ви, мисис Пински.
— Болен ли е?
— Защо да е болен? — зачуди се Бърн. — Защо питате точно това?
— Щото докторът му беше тук.
— Кога дойде докторът?
— Вчера — каза. — Докторът му идва вчера да го види.
— Откъде знаете, че е доктор?
— Как откъде знам? Какво ви има? Знам как изглеждат докторите. Не съм изкукуригала още.
— Забелязахте ли в колко часа дойде докторът?
Агнес Пински се загледа тъй продължително в Бърн, че той се притесни. Онова, за което говореше, зачезна някъде из мътните потайности на мозъка й. Имаше вид на бабка, която нетърпеливо чака да й върнат рестото в пощата.
Щяха да изпратят портретист, но шансовете да се сдобият с полезно изображение бяха минимални.
Все пак от малкото си познания за болестта на Алцхаймер и за старческото слабоумие Джесика знаеше, че отделни образи понякога се запазват със съвършена точност.
Докторът му идва вчера да го види.
Остава само още една скръбна мистерия — мина й през ума, докато слизаше по стълбите.
Сега накъде? Коя махала да нападнат със своите пистолети и стенобитни машини? „Нордърн Либъртис“? „Гленууд“? „Тиога“?
В чие смръщено и безмълвно лице да надникнат?
Ако пак закъснееха, в едно нямаше никакво съмнение.
Последното момиче ще е разпънато на кръст.
Петима от шестимата инспектори се събраха в стая „Линкълн“ на горния етаж на „Финигънс Уейк“. Тя бе временно затворена за други посетители. Долу джубоксът изпълняваше парче на „Дъ Корс“112.