— И какво излиза сега, че си имаме работа с някакъв шибан вампир, така ли? — запита Ник Паладино. Гледаше през високите прозорци над Спринг Гардън Стрийт. От далечния мост „Бен Франклин“ долиташе жужене. Паладино най обичаше да размишлява така — прав, поклащайки се на петите си, с ръце подрънкващи монетите в джобовете му.
— Що не беше някой келеш от улична банда — продължи Паладино. — Що не е някой простак, който е застрелял някой друг гъз с „чурката“113 си я за пропусната доставка, я за чест, за нарушен бандитски закон. Това го разбирам. Ама сегашното?
Всички го разбираха. Колко по-лесно е, когато подбудата виси, сякаш е написана на табела. Най-лесното е, когато става дума за алчност. Просто следваш зелената нишка.
Паладино се развихри:
— На Пейн и Уошингтън онзи ден им се падна оня от бандата JBM в Грейс Фери, нали? И вече са успели да намерят и убиеца, застрелян в Ири. Е това е работа — чисто и просто!
Бърн затвори за секунда очи, а когато ги отвори, бе дошъл нов ден.
Джон Шепърд се качи по стълбите. Бърн направи знак на сервитьорката Маргарет. Тя постави пред Джон един „Джим Бийм“, чист.
— Кръвта е изцяло от Круз — съобщи Шепърд. — Момичето е умряло от пречупване на врата. Точно като предишните.
— А кръвта в чашата? — попита Тони Парк.
— И тя е на Круз. Според съдебния лекар, преди да умре от загуба на кръв са му дали да пие от сламката.
— От собствената си кръв — каза Чавес след като тялото му цяло потръпна. Не беше въпрос. Просто изказа нещо, което никой не можеше да възприеме.
— Да — отвърна Шепърд.
— Сега вече мога официално да заявя: всичко съм видял — каза Чавес.
Шестимата инспектори поеха смисъла. Ужасите, причинявани от молитвения убиец нарастваха прогресивно.
— „Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ — промълви Джесика.
Пет чифта вдигнати вежди. Всички се обърнаха към нея.
— Много неща четох напоследък — каза тя. — Велики четвъртък, денят на Тайната вечеря.
— Значи ли това, че Круз е бил Юдата на нашия извършител? — запита Паладино.
Джесика само сви рамене. Бе мислила много по въпроса. През останалата част от нощта сигурно щяха да преровят целия живот на Уилем Круз, да търсят някаква взаимовръзка, която да ги наведе на следа.
— Имала ли е нещо в ръцете си? — попита Бърн.
Шепърд кимна и извади фотокопие на дигитална снимка.
Инспекторите се скупчиха около масата и един по един я разгледаха.
— Какво, лотариен билет ли е? — запита Джесика.
— Точно така — отвърна Шепърд.
— Колко шибано прекрасно! — каза Паладино и се върна до прозореца с ръце в джобовете.
— Отпечатъци? — заинтересува се Бърн.
Шепърд поклати глава.
— Можем ли да установим откъде е закупен билетът? — попита Джесика.
— Вече се обадих на лотарийната комисия — рече Шепърд. — Всеки момент чакам да ми отговорят.
Джесика се втренчи отново в снимката. Убиецът бе пъхнал в ръката на поредната си жертва билет от Big 4114. И най-вероятно не го бе направил само за да ги дразни. Подобно на досегашните находки, бе указание къде ще намерят следващата.
Самият номер на билета бе омазан с кръв.
Можеше ли това да означава, че ще остави тялото при продавача на билети? Но в града те сигурно наброяваха няколкостотин. Изключено бе да заложат някой да ги следи всичките.
— Тоя тип има невероятен късмет — рече Бърн. — Четири момичета взети от улицата и нито един очевидец. Изпарява се яко дим.
— За късмет ли става дума, или за това, че живеем в град, в който на никой вече за нищо не му пука? — подметна Паладино.
— Ако вярвах в това, моментално щях да се пенсионирам и да запраша към Маями Бийч — отсече Парк.
Останалите петима кимнаха в знак на съгласие.
В „Раундхаус“ специалната група бе маркирала върху огромна карта местата на отвличане и на изхвърляне на момичетата. Нямаше видима взаимовръзка, която да им подскаже следващия ход на убиеца. Вече се бяха върнали към основните правила, а именно, че серийните убийци започват в близост до дома си.
Първо квадратче: убиецът им живее или работи в Северна Филаделфия.
113
Мас-10 — скорострелен, но не особено точен, автоматичен пистолет, известен също като „чурка“. — Б.пр.
114
Лотария, разигравана от щата Пенсилвания, чиито приходи се използват изключително за социални програми за възрастните. — Б.пр.