Извади нокията и започна да измисля извинение. Трябваше й не повече от час да се свести. Повреда по колата? Но фолксвагенът и така си беше в сервиза — нямаше да мине номерът. Болна приятелка? Стига, бе, Ло. Баба Б ще почне вече да ти иска медицински бележки. Какво не беше ползвала наскоро? Май нямаше такова нещо. Нали прекарваше у Джеф по четири дни седмично през последния месец. И почти всеки път закъсняваше.
Сетих се — каза си.
Сори, бабче, няма да си дойда за обяд. Отвлякоха ме.
Ха-ха! Като че ли й пука.
Откакто родителите на Лорен бяха взели участие в истинско изпитание на катастрофиращи чучела, тя живееше сред живите мъртви.
Майка му стара, трябва да се осъзнае.
Позяпа известно време по витрините, като повдигаше очилата, за да вижда по-добре. Рейбаните бяха готини, но адски тъмни.
Мина през паркинга зад магазините на ъгъла и се приготви за щурма от страна на баба й.
— Ей, Лорен! — викна някой.
Обърна се. Кой я вика? Огледа се. Не видя никого на паркинга, само няколко коли и два микробуса. Опита се да определи откъде беше дошъл гласът, но не успя.
— Кой вика?
Мълчание.
Направи няколко крачки назад между един микробус и камион за доставки на бира. Свали очилата и се огледа на триста и шейсет градуса.
Изведнъж усети нечия ръка да й запушва устата. Отначало помисли, че е Джеф, но й мина през ум, че дори и той не би се видиотил чак дотам с шегите си. Не беше смешно — ама никак. Опита се да си измъкне, но тъпият „шегаджия“ се оказа прекалено силен. Адски.
Усети как игла прободе лявата й ръка.
Ъ! Е, сега ти ебах майката, копеленце.
И тъкмо когато щеше да отприщи целия репертоар на Ван Дизел насреща му, краката й се подгънаха и се свлече по стената на микробуса. Реши да запомни всички подробности за това, което й се случва. Защото когато ченгетата гепят това гадно копеленце — а няма начин да не го гепят, — ще е най-добрата свидетелка, за която са си мечтали. Като начало, оня мирише на хубаво. Даже прекалено, ако я питаш. Да не говорим, че пипа с гумени ръкавици.
Кофти за разследващите.
Слабостта си проправи път до стомаха й, до гърдите, до гърлото.
Съпротивлявай се, Лорен.
За пръв път опита алкохол, когато бе на девет. Братовчедка й Гретхен й пробута пунш с вино по време на фойерверките на Боутхаус Роу117 по случай 4 юли. Любов от първо насвяткване. Оттогава досега бе опитала всички познати на човечеството вещества. Че и няколко, дето само извънземните ги знаят. Та това от иглата ли ще й се опъне? Това, дето светът е настъпил „уа-уа“ педала и се огъва по краищата, беше стар пиниз. Та нали веднъж бе успяла да се прибере с колата от Атлантик Сити натаралянкана като едноок пират с „Джак Даниелс“ след тридневно друсане с амфетамин?
Загуби съзнание.
Дойде на себе си.
Вече лежеше по гръб в микробуса. Да не би пък да е джип? Каквото и да беше, движеше се. И то бързо. Главата й плуваше, ама гадно. Сякаш плуваше в три сутринта, а не трябваше преди това да взема екстазито и нардила118.
Стана й студено. Придърпа чаршафа. Е, не беше точно чаршаф. По-скоро риза или нещо като яке.
Чу от глъбините на съзнанието си мобифона — оня тъп рингтон на Корн. Идеше от джоба й, значи трябва само да се обади, както вече бе правила милиард пъти, и да каже на баба си да извика шибаните ченгета, та да го скапят тоя путьо.
Но не можеше да мръдне. Ръцете й тежаха поне по един тон.
Телефонът продължи да досажда. Оня се обърна и тръгна да го вади от джоба на дънките й. Да, ама те бяха толкова тесни, че голям зор щеше да види. Добре. Идеше й да го сграбчи за ръката, да го спре, но всичките й движения бяха отвратително забавени. Той заизмъква полека нокията от джоба й, с другата ръка държеше волана и сегиз-тогиз поглеждаше пътя.
Някъде дълбоко в нея започна да се надига яд и гняв — вулканично изригване на бяс, от което й стана ясно, че ако не предприеме нещо, и то съвсем скоро, нямаше да се измъкне жива оттук. Придърпа якето върху брадичката си. Що изведнъж стана толкова студено? Усети някакъв предмет в един от джобовете си. Химикалка? Вероятно. Извади я и я стисна с всичка сила.
Все едно е нож.
Реши да действа в мига, в който оня измъкна нокията от дънките. Описа огромна арка с юмрука си и химикалката го улучи в отдалечаващата се дясна ръка, но върхът й се пречупи. Той изпищя, автомобилът занесе наляво, после надясно, а тялото й се блъсна първо в едната стена, после в другата. Изглежда се натресоха на бордюр, щото той подхвръкна нагоре, след което се срути с пълна сила. Чу се силно щракане, последвано от мощно нахлуване на въздух.
117
Историческа местност във Филаделфия, на десния бряг на р. Скюкъл, състояща се от десет стари хангара за състезателни лодки. — Б.пр.