— Тпру-у-у! — каза Бърн. — Чакай малко. За кого говориш?
— Оня ден сбарах тая кучка с Винсънт. Как може…
— Но това е Ники Малоун.
— Коя?
— Николет Малоун.
— И какво трябва да ми говори това?
— Инспектор е от отдел „Наркотици“. Работи към Централния участък.
Изведнъж нещо се размести в гърдите й — ледена канара от срам и вина, която я смрази. Значи Винсънт е бил на работа. А блондинката му е колежка по служба.
Той се беше опитал да й го каже, но тя отказа да го изслуша. Пак се бе проявила като първокачествена крава.
Ревност, твоето име е Джесика.
Специалната група се канеше да почне съвещанието.
След като намериха Кристи Хамилтън и Уилем Круз, обадиха им се от ФБР. Назначиха съвещанието за следващия ден с участието на двама агенти от регионалното им управление във Филаделфия. Още откакто откриха Теса Уелс, юрисдикцията на престъпленията висеше под въпрос: ако наистина се окажеше, че жертвите са били отвлечени, поне в това отношение ставаше дума за федерално престъпление. Както винаги, бяха изказани дежурните териториални възражения — но, както и се очакваше, без особена категоричност. Голата истина бе, че специалната група имаше нужда от колкото се може повече помощ. В убийствата на момичетата с броениците бе настъпила внезапна ескалация, а с убийството на Уилем Круз се навлизаше в области, в които филаделфийското полицейско управление просто нямаше свои ресурси.
Само в апартамента на Круз на Кенсингтън Авеню работеха шестима техници от групата за оглед.
В единайсет и трийсет Джесика провери имейлите си.
Малко спам, няколко послания от откачалки на тема GTA120, които бе пратила в пандиза, докато работеше в пътната полиция, с неизменните епитети и обещания някой ден да я срещнат.
Между всичките ясно-нищо-ново съобщения имаше и едно от sclose@thereport.com. Прочете два пъти името на подателя. Не вярваше на очите си. Точно така. Саймън Клоуз от „Рипорт“.
Поклати глава. Ама че самонадеяно копеле. Какво го караше да мисли, че има какво да й каже?
И както се канеше да изтрие мейла, изведнъж забеляза, че към него има приложение. Провери го с антивирусната програма. Чисто. Комай единственото чисто нещо около Саймън Клоуз — рече си.
Отвори приложението. Цветна снимка. Първоначално не разпозна човека на снимката. За какво му е на Саймън Клоуз да ми праща фотография на непознат? Но доколкото познаваше манталитета на таблоидните писарушки, явно я предупреждаваше да се замисли за собствената си сигурност.
Човекът на снимката седеше на стол, а гърдите му бяха обвити с тиксо. Ръцете и китките му бяха привързани по същия начин към страничните облегалки. Очите му бяха стиснати, сякаш е очаквал някой да го удари, или пък се е молел силно нещо да се случи.
Увеличи двойно образа.
И моментално забеляза, че очите на оня изобщо не са стиснати.
— О, божичко — успя да промълви.
— Какво има? — попита Бърн.
Тя само извърна екрана към него.
Седящият на стола бе Саймън Едуард Клоуз, репортерът звезда на „Рипорт“ — водещият шок-таблоид във Филаделфия. Някой го бе приковал към стола с тиксо и бе зашил очите му.
Когато Бърн и Джесика стигнаха до апартамента на Сити Лайн, завариха на местопрестъплението двама инспектори от „Убийства“ — Боби Лошия и Тед Кампос.
В апартамента Саймън Клоуз бе в абсолютно същата поза, както го бяха снимали.
Боби Лория обобщи установеното до момента.
— Кой го е намерил? — попита Бърн.
Лория погледна в бележника си.
— Негов приятел, на име Чейс. Имали среща за закуска в „Денис“ на Броуд Стрийт. Жертвата не се явила. Чейс звънял два пъти, после се отбил да види какво става. Вратата била отключена, обадил се на 911.
— Проверихте ли в телефонната компания дали наистина е звънял от автомата в „Денис“?
— Нямаше нужда — отвърна Лория. — И двете обаждания са записани на автоматичния секретар. Номерът, от който са направени, съответства на този в „Денис“. Всичко е точно.
— Нали с това лайно си имаше неприятности миналата година? — запита Кампос.
Бърн знаеше защо го пита, както знаеше и какво да очаква вместо отговор.
— С него.
Дигиталният фотоапарат, с който е била направена снимката, още беше на триногата пред Клоуз. Един от групата за оглед ги проверяваше за отпечатъци.