— Детенце! — скочи Бони с притисната върху устата разтрепераната си ръка. Всичката кръв се бе стекла от лицето й. — Боже мой, какво… какво стана, момиченцето ми?
Лорен погледна баба си, а след нея — и Джесика. Очите й бяха пълни с кръв и блясък. През травмата прозираше могъща предизвикателност.
— Шибаното копеле няма представа с кого си има работа — каза.
След което Лорен Семански припадна.
Докато чакаха линейката, Лорен Семански ту идваше на себе си, ту пак губеше съзнание. Джесика направи всичко по силите си да не й позволи да изпадне в шок. Щом се убеди, че няма гръбначни контузии, я уви в одеяло и леко повдигна краката й. Знаеше, че е далеч по-важно шокът да бъде предотвратен, отколкото после да лекуват ефектите му.
Направи й впечатление, че дясната ръка на Лорен е стисната в юмрук. В него имаше нещо — нещо остро, нещо от пластмаса. Опита се да разтвори полека пръстите. Няма начин. Реши засега да го остави.
През това време Лорен говореше разпокъсано. Джесика успя горе-долу да схване какво е станало. Но фразите бяха несвързани. Думите едва се цедяха през зъбите й.
У Джеф.
Тупалки121.
Шибаното копеле.
По пресъхналите й устни и опустошените й ноздри, в комбинация с трошливата коса и леко прозрачната кожа Джесика прецени, че Лорен най-вероятно е пристрастена към метамфетамина.
Иглата.
Шибаното копеле.
Преди да я сложат на носилката, Лорен сграбчи ръката на Джесика. Отвори за миг очи и каза една дума, която направо накара света да спре за миг да се върти.
Броеници.
Бони Семански замина с линейката и с внучка си за болницата. Джесика се обади в управлението и докладва за случая. Двама инспектори моментално тръгнаха за „Сейнт Джоузеф“. Джесика бе поръчала на спешния екип да запазят на всяка цена дрехите на Лорен, както и всякакви влакна или капки от течност, които откриеха по нея. И най-важното, каза им, да запазят в качеството му на улика онова, което стискаше в дясната си ръка.
Самата тя остана в дома на Семански. Влезе във всекидневната и седна до Джордж Семански.
— Внучката ви ще се оправи — каза му с надеждата, че звучи убедително, с желание наистина да стане така.
Джордж Семански й кимна. Продължаваше да суче ръце. Щракаше каналите един след друг, сякаш това бе някаква физиотерапия.
— Искам да ви задам само още един въпрос, сър. Ако не възразявате.
След няколкосекундно мълчание той пак кимна. Изглежда изобилието от лекарства на масичката забавяше с известно време реакциите му.
— Съпругата ви ми каза, че Лорен много тежко е понесла смъртта на майка си и баща си. Бихте ли ми казал какво имаше тя предвид?
Джордж Семански се протегна към едно флаконче с лекарства. Взе го, повъртя го в ръцете си сума ти време, но не го отвори. Джесика забеляза етикета — клоназепам.
— Ами, след опелото и това там… погребението… след близо една седмица тя насмалко…
— Какво направи, мистър Семански?
Джордж Семански направи пауза. Спря да върти флакона.
— Тя направи опит да се самоубие.
— Как?
— Отишла една вечер в колата. Прекарала маркуч от ауспуха през едното стъкло. Сигурно е искала да се задуши от въглеродния окис.
— И какво стана?
— Свлякла се върху клаксона. С Бони се събудихме и тя излезе да види какво става.
— Наложи ли се да я вземат в болница?
— О, да — каза Джордж. — Лежа почти цяла седмица.
Пулсът й се ускори. Усети как парченцата на пъзела се подреждат.
Никол Тейлър си е рязала вените.
В дневника си Теса Уелс цитира Силвия Плат.
Лорен Семански е искала да се отрови с въглероден окис.
Да се самоубият — рече си.
Всички тези момичета са искали да се самоубият.
— Мистър Уелс? Обажда се инспектор Балзано.
Джесика стоеше, по-скоро крачеше нервно напред-назад по тротоара пред дома на Семански.
— Хванахте ли някого? — запита Уелс.
— Не, но работим в тази насока, сър. Искам да ви попитам нещо за Теса. За миналата година, около Деня на благодарността.
— Миналата година ли?
— Да — отвърна Джесика. — Знам, че сигурно ще ви е трудно да отговорите, но, кълна се, на мен ми е още по-трудно да ви задам този въпрос.