Но пък и това напоследък май не играеше особена роля. Стигнало се бе дотам, че и с Тед Бънди124 да се здрависаше, може би нямаше да се впечатли. Иначе всичко говореше във вреда на Патрик Фаръл. Сума ти заповеди за арестуване бе изпълнил през живота си, базирани на много по-незначителни улики.
Хвана ръката на Лорен. Затвори очи. Болката заседна над очите му — силна, пареща, убийствена. Образите скоро започнаха да избухват в съзнанието му, да изтласкват въздуха от дробовете му, а вратата в дъното на мозъка му широко се…
69.
Петък, 20:55 ч.
Според учените в деня на Христовата смърт над Голгота се извила буря и небето над долината потъмняло, докато Той висял на кръста.
Лорен Семански се оказа доста силна. Миналата година, когато се бе опитала да сложи край на живота си, я гледах и се чудех за какво й е притрябвало на една решителна млада жена да го прави. Та животът е дар. Животът е благодат. Защо е поискала да се откаже от него?
Защо всичките бяха пожелали да се откажат от живота?
Никол е живяла с подигравките на съученичките си и с баща-алкохолик.
Теса е преживяла гаснещата смърт на майка си, след което е трябвало да гледа как баща й бавно чезне.
С Бетани са се подигравали заради пълнотата й.
Кристи се е борела с анорексията.
Докато ги обработвах си давах сметка, че всъщност мамя Господа. Та те са тръгнали по своя избран път, а аз ги отклонявам.
Никол, Теса, Бетани и Кристи.
А след тях — и Лорен. Преживяла катастрофата с родителите й, но една нощ се затворила в колата си и запалила двигателя. Със себе си е носела Опус — плюшеното пингвинче, което майка й, й подарила за Коледа, когато била на пет годинки.
Днес мидазоламът не й подейства напълно. Сигурно е почнала пак да поема метамфетамини. Когато блъсна вратата и я отвори, карах с около петдесет километра в час. А тя взе, че скочи. Ей така.
Движението по пътя не ми позволи да се върна и да я кача обратно. Наложи се да я пусна.
Не остана време за промяна в плановете ми.
Настъпи часът „ноне“.
И макар за последната мистерия да беше определена Лорен, налага се да прибягна до друго момиче — с лъскави къдрици и с ореол на невинност около главата си.
Докато паркирам и гася двигателя, вятърът се усилва.
Съобщиха, че се очаква силна буря. Но и друга буря предстои нощес — една черна душевна равносметка.
Светлината в дома на Джесика…
70.
Петък, 20:55 ч.
… е силна, топла и мамеща — самотна тлееща буца кехлибар сред гаснещите въглени на здрача.
Той седи отвън, на сухо в автомобила си. В ръцете си държи броеница. Мисли си за Лорен Семански и как му е избягала. Тя е била петото момиче, петата мистерия, последният елемент от шедьовъра му.
Но и Джесика е там. А той и с нея има недовършена работа.
Джесика и момиченцето й.
Проверява готовността си: спринцовката с иглата, дърводелския тебешир, губерката с конеца.
Приготвя се да излезе в пъкления мрак…
Образът ту се изясняваше, ту бледнееше, така както давещият се вижда света от дъното на хлориран басейн.
Болката бушуваше в главата на Бърн. Излезе от интензивното, слезе до паркинга и се качи в колата. Провери оръжието. Дъждът шибаше по предното стъкло. Запали и подкара към магистралата.
71.
Петък, 21:00 ч.
Софи изпитваше ужас от гръмотевици. Това ни най-малко не учудваше Джесика. Наследственост. Самата тя, когато беше малка, щом загърмеше, се скриваше под стълбите в къщата им на Катерин Стрийт. А ако бурята бе наистина страшна, направо се завираше под леглото. Понякога си носеше и свещ. До оня път, когато матракът се запали.
Пак вечеряха пред телевизора. Джесика нямаше сили да се противопостави. Пък и какво значение имаше в крайна сметка. Чоплеше из чинията, безразлична към сивото ежедневие, докато светът й се рушеше по шевовете. Стомахът й продължаваше да се бунтува след събитията от изминалия ден. Как можа да сбърка толкова сериозно с Патрик?
Нима бе сбъркала наистина?