Сама ли е вече?
Онзи дали си е отишъл?
Единствената останала да догаря свещ върху сушилния шкаф хвърляше дълги, трептящи сенки по неизмазания таван на мазето.
Наостри слух.
Пак се отнесе нанякъде, но то май не трая повече от няколко секунди.
Стъпки зад гърба й. Непосилно й бе да държи очите си отворени. Адски трудно. Крайниците й се вкочаниха, сякаш бяха от камък.
Извърна глава, доколкото можа. Като видя Софи в ръцете на онова чудовище, отвътре сякаш я обля мразовит дъжд.
Не — изкрещя умът й.
Не!
Вземи мен.
Ето ме. Вземи мен!
Андрю Чейс положи Софи до нея на пода. Очите на детето бяха затворени, телцето — отпуснато.
Във вените на Джесика адреналинът се биеше с онова, което й бе инжектирал. Ако само успее да се изправи и да има шанс поне веднъж да го удари, сто на сто ще го повали. Вярно, по-тежък е от нея, но ръстът му е горе-долу същият. Един удар. С всичката насъбрала се в нея ярост и гняв, това ще му стигне.
Когато той за миг се обърна с гръб към нея, видя, че е намерил глока й. Пъхнал го бе под колана на панталона си.
Щом усети, че той не я вижда, Джесика се придърпа с два-три сантиметра по-близо до Софи. Движението комай докрай изцеди силите й. Трябва да си почине.
Напъна се да види дали Софи диша. Не можа да определи.
Сега Андрю Чейс се извърна към тях с бормашина в ръка.
— Време е за молитва — рече.
Бръкна в джоба и извади монтажен болт.
— Приготви ръцете й — каза на Джесика. Коленичи и пъхна бормашината в дясната ръка на Джесика. Тя усети как в гърлото й се насъбра жлъчен сок. Ще повърне.
— Какво?
— Тя само спи. Пробий ръцете й и ще я оставя жива. — Извади ластик от джоба и го уви около китките на Софи. Постави между пръстите й молитвена броеница. Без нито една десетка. — Ако ти не го направиш, ще го направя аз. След което ще я пратя при Бог пред очите ти.
— Не… не мога…
— Давам ти трийсет секунди. — Приведе се напред и натисна десния показалец на Джесика върху спусъка. Машината изви. Батерията й бе заредена напълно. От звука на виещата се във въздуха стомана й призля. — Направи го сега — и тя ще остане жива.
Джесика погледна Софи.
— Тя ми е дете — успя да промълви.
Лицето на Чейс остана неумолимо, неразгадаемо. Танцуващият пламък на свещта хвърляше дълги сенки по чертите му. Извади глока изпод колана си, запъна ударника и опря дулото в главата на Софи.
— Остават ти двайсет секунди.
— Чакай!
Усети как силите й изчезнаха, после пак се върнаха. Пръстите й трепереха.
— Мисли си за Авраам — каза Чейс. — Представи си решимостта, с която се е отправил към олтара. И ти можеш да го направиш.
— Не… не мога.
— От всекиго се изисква жертва.
Трябва да печели време.
Няма друг изход.
— Добре — каза. — Окей. — Съсредоточи силата си около ръкохватката. Беше тежка и студена. Опита няколко пъти спусъка. Бормашината реагира. Карбоновата бургия изпищя.
— Прекарай я по-наблизо — едва-едва промълви Джесика.
— Не мога да я стигна.
Чейс се доближи и вдигна Софи. Остави я само на десетина сантиметра от Джесика. Ластикът крепеше ръцете на Софи в молитвена поза.
Джесика вдигна бормашината. Бавно. Остави я за миг в скута си.
Спомни си за първата си тренировка с медицинска топка в салона на Джо Фрейзър. Само след два-три удара в стомаха бе готова да се откаже. Лежеше по гръб, прегърнала тежката сфера, изцедена докрай. Не може повече. Дори да е само един удар. От нея не става боксьор. Срам я беше, че я гледа оня одъртял тежко категорник, който открай време киснеше в салона на Джо — разправяха, че навремето изкарал пълен мач срещу Сони Листън125. А той взе, че й каза: „Повечето хора се провалят не защото нямат сила, а защото нямат воля.“
Съветът му се бе запечатал в съзнанието й завинаги.
В мига, в който Андрю Чейс направи крачка назад, Джесика събра цялата си воля, цялата си решителност, цялата си сила. Единственият шанс да спаси дъщеря си й се удаваше сега. Натисна спусъка, застопори го във включено положение и замахна с дрелката нагоре — светкавично и с все сила. Дългата бургия се заби дълбоко в лявата страна на слабините на Чейс, проби кожа, мускул и плът, впи се в тялото му, намери и раздроби бедрената му артерия. Топлата кръв, която плисна по лицето й, я заслепи за миг и я задави. Чейс изпищя от болка и залитна назад. Краката му поддадоха. Сграбчи с лявата си ръка разкъсания панталон, дано да спре кръвоизлива. Кръвта — лъскава като черна коприна в полумрака — струеше на тласъци между пръстите му. По рефлекс натисна спусъка на насочения към тавана глок. Ревът на оръжието отекна в затвореното помещение.
125
Световен шампион в свръхтежка категория, детрониран от Касиус Клей (Мохамед Али). Единствените боксьори, устояли докрай срещу него, макар и загубили по точки, са: Марта Маршал — 10 рунда, 1956 г.; Бърт Уайтхърст — 10 рунда, април и окт. 1958 г.; Еди Мейчън — 12 рунда, 1960 г.; Били Джойнър — 10 рунда, 1969 г. — Б.пр.