— Кога?
— Тая сутрин по някое време. Мистър Уидърс не е много наясно с точното време.
— Нима е пропуснал да погледне своя палм пайлът26?
Дж. Дейвис само се подсмихна.
— Пипал ли е нещо? — продължи Бърн.
— Казва, че не е — отвърна Дейвис. — Но е търсел медни проводници в мазето, та кой знае.
— И се е обадил по телефона?
— Не — рече Дейвис. — Сигурно е нямал дребни. — Още една многозначителна усмивка. — Махна ни да спрем, а ние се свързахме по радиото.
— Не го изпускайте.
Бърн хвърли око на входната врата. Стоеше си закована.
— В коя от къщите е?
Полицайката Дейвис посочи прилепената отдясно къща.
— И откъде се влиза?
Полицайката Дейвис посочи прилепената отляво къща. Вратата й бе откъсната от пантите.
— Трябва да минете през тази.
Бърн и Джесика минаха през къщата, намираща се северно от местопрестъплението — отдавна изоставена и ошушкана постройка. По неизмазаните и зидани без хоросан стени личаха натрупалите се с течение на годините графити, а така също и десетки отвори с размера на човешки юмрук. Направи й впечатление, че нямаше нищо, което да си заслужава да се открадне. Електрическите ключове, контактите, осветителните тела, жиците, та дори и дървените табла отдавна бяха заминали.
— Положението с фън шуи-то27 е сериозно — отбеляза Бърн.
Джесика се усмихна, макар и пряко сили. Основната й грижа за момента бе да не пропадне през прогнилия гредоред в мазето.
Излязоха през задната врата, промъкнаха се през мрежената ограда и стигнаха гърба на къщата, в която бе трупът. Мъничкият заден двор с излаз към алеята, която минаваше покрай прилепените една до друга къщи, бе отрупан с повредени домакински уреди и автомобилни гуми, отдавна обрасли с плевели и шубраци. В ъгъла имаше кучешка колибка, която не пазеше нищо. Ръждясалата верига бе полузаровена в земята, а пластмасовата паничка бе пълна догоре с мръсна дъждовна вода.
Пред задната врата ги чакаше друг униформен полицай.
— Провери ли къщата? — запита Бърн, макар „къща“ надали бе най-уместното понятие. Поне една трета от задната й стена я нямаше.
— Да, сър — отвърна униформеният. На табелката му пишеше Р. Ван Дайк. Беше малко над трийсет, рус като викинг, надъхан и с яки мускули. Бицепсите му се напъваха да скъсат ръкавите.
Ван Дайк протоколираше ставащото на местопрестъплението, така че те му казаха какво да запише от тяхно име, влязоха през задния вход и се спуснаха по тясната стълба към мазето. Вонята ги удари в ноздрите. Натрупаната с години плесен и дървесна гнилоч служеше за основа на аромата от страничните човешки продукти — урина, изпражнения, пот. А всичко това почиваше върху една грозота, напомняща незарит гроб.
Мазето бе дълго и тясно, в унисон с разположената му отгоре къща — приблизително пет на осем метра — с три подпорни колони. Джесика щракна фенерчето и огледа неизмазаните стени, използваните презервативи, ампулите от крек28, изтърбушения матрак. Следователски кошмар. Влажната калчица по пода сигурно съдържаше поне хиляда размазани отпечатъка от човешки стъпки, но на пръв поглед не се виждаше нито един достатъчно ясен за вземането на свестен отпечатък.
И насред всичко това лежеше мъртво едно красиво момиче.
Младото създание бе седнало насред пода. Бе обкрачило и обвило с ръце една от колоните. Изглежда някой някога си бе правил труда да превърне подпорните колони в римско-дорийски с помощта на нещо като стиропор. Макар всяка една от колоните да имаше и капител, и база, единственият антаблеман бе дългата желязна релса отгоре им, а единственият фриз — живата картина от емблеми на разни банди и надрасканите със спрей мръсни думи по протежението й. На една от стените имаше отдавна избелял стенопис, изобразяващ някакво подобие на седемте хълма на Рим.
Жената бе бяла, млада, на видима възраст между петнайсет и шестнайсет години. Ягодово русата й бухнала прическа стигаше до раменете. Облечена бе в карирана пола, тъмночервени три четвърти чорапи и бяла блузка под тъмночервения пуловер с училищна емблема. На челото й с някакъв тъмен тебеширен материал бе нарисуван кръст.
От пръв поглед не можеше да се определи каква е непосредствената причина за смъртта. Нямаше видими рани от огнестрелно или хладно оръжие. Макар главата й да бе килната надясно, Джесика виждаше по-голямата част от врата й, по който нямаше белези от душене.