Докато бе малък, леля му Айрис го беше водила много пъти до Филаделфия. Саймън помнеше какво впечатление му бяха направили високите сгради, огромните мостове, миризмите на града и забързаният градски живот. И още тогава се бе зарекъл, че някой ден и той ще живее тук, независимо от това, че никога през живота си и за нищо на света нямаше да се откаже от нортамбърландските си корени.
На шестнайсет Саймън постъпи като стажант-сътрудник в местния миньорски ежедневник „Нюз-Айтъм“. И подобно на всеки друг, списващ за парцалите, излизащи на изток от Алегените, имаше амбицията да стане градски репортер на „Филаделфия Инкуайърър“ или „Дейли Нюз“. Но след две години тичане между редакцията и печатницата в мазето и прокарването от време на време на някоя обява или график за октоберфеста в Шамъкин, изведнъж получи прозрението, чийто блясък и до днес не бе помръкнал.
Една новогодишна вечер, докато навън бушуваше снежна буря, а Саймън метеше редакцията на Мейн Стрийт, погледът му бе привлечен от процеждащата се под вратата на новинарския отдел светлина. Надникна и видя двама мъже. Най-видният журналист на редакцията, петдесет и няколко годишният Норман Прескът, бе забол поглед в огромния сборник „Правилници на щата Пенсилвания“.
Облечен в лъскав смокинг, с разхлабена вратовръзка, отговарящият за изкуствата и шоубизнеса Тристан Чафи бе вдигнал крака на бюрото с чаша бяло вино в ръка. Работеше по скандала, разразил се около една местна звезда — преекспониран изпълнител на сладникави любовни балади, евтин вариант на Боби Винтън, попаднал в заложена от инспекторите клопка за любителите на детската порнография.
Саймън размахваше метлата и наблюдаваше под око работата на онези двамата. Сериозният журналист се ровеше из никому неизвестни подробности за земни парцели, извлечения и отчуждителни права, триеше очи, гасеше една забравена цигара с дълга пепел подир друга и току се отбиваше до тоалетната да източва явно дребния си пикочен мехур.
А редом с него бе писарушката на забавни теми — пийваше си винцето, бъбреше си по телефона с продуценти на записи, собственици на клубове и разни фенки.
Решението дойде от само себе си.
Пикал съм им на сериозните новини. Именно тази мисъл осени Саймън.
Дайте насам бялото вино.
Когато навърши осемнайсет, Саймън се записа в общинския колеж на окръга Лазърн. Година след като завърши, леля му Айрис почина в съня си. Саймън събра малкото си багажец и се премести във Филаделфия, да започне най-сетне да преследва отдавнашната си мечта (а именно — да стане британския Джо Куинън32). Изкара някак си три години с малкото наследство, пишеше статии на свободна практика и се опитваше безуспешно да ги продаде на водещите национални лъскави списания.
А след това, след още три години, през които писа на свободна практика музикални и филмови критики за „Инкуайърър“ и „Дейли Нюз“ и изконсумира полагащия му се дял рамен33 и топла супа от кетчуп, Саймън се докопа до длъжността очеркист за новия таблоид „Рипорт“. Напредна бързо и през последните седем години водеше собствена рубрика, озаглавена „Отблизо!“ — доста жълтееща колонка, отразяваща най-шокиращите престъпления в град Филаделфия, а при по-добър късмет — и прегрешенията на най-видните му граждани. В това отношение Филаделфия рядко го оставяше без материал.
И макар рупорът му — „Рипорт“, с мото „Съвестта на Филаделфия“ — да не можеше да се сравнява с „Инкуайърър“ и „Дейли Нюз“, та дори и със „Сити Пейпър“, Саймън бе успял да публикува няколко големи репортажа почти на гребена на новинарския цикъл, след което се сдоби със завистта на далеч по-добре платените си колеги от така наречения „легитимен печат“.
„Така наречен“ в смисъл, че според Саймън Клоуз такова животно нямаше. Де що имаше писарушка със спирален бележник и язва, до един тънеха до колене в клоаката, а онези, които се смятаха за сериозни хроникьори на своето време, дълбоко се заблуждаваха. Кони Чанг34, която цяла седмица дебна Тоня Хардинг35, и „репортерите“ на „Ентъртейнмънт Тунайт“, следящи аферите с Джон Бенет Рамзи36 и Лейси Питърсън37, съвсем размазаха границата.
Откога смъртта на малки момиченца минаваше за забавно четиво?
Откакто сериозните новини заминаха по канала на тоалетната, прогонени от сагата с О Джей Симпсън — оттогава.
35
Световна вицешампионка по фигурно пързаляне за 1991 г., участвала в заговор през 1994 г. за нараняване на най-голямата й конкурентка — Нанси Керигън — преди шампионата на САЩ, служещ и за олимпийска квалификация. — Б.пр.
36
Шестгодишна американска красавица, намерена мъртва в мазето на родния й дом на Коледа 1996 г. Делото и до днес остава неприключено. — Б.пр.
37
Изчезнала през декември 2002 г., докато била бременна в осмия месец. Впоследствие изхвърлена от океанските вълни през март 2003 г., ден след като намират изхвърлен от прилива труп на бебе с пъпна връв. — Б.пр.