Саймън се гордееше с работата си за „Рипорт“. Инстинктите му не го подвеждаха, а имаше и фотографична памет за цитати и подробности. Бе изнесъл на плещите си материала за намерения в Северна Филаделфия бездомник, оставен на местопрестъплението без вътрешни органи. В случая бе подкупил с козче марихуана един от нощните дежурни в службата по съдебна медицина да му предостави снимка от аутопсията, която, за нещастие, не бе допусната за печат.
Успя преди „Инкуайърър“ да публикува материал за скандала с един от инспекторите от градския отдел „Убийства“, който бе докарал до самоубийство младеж, чиито родители бяха застреляни и който се бе оказал невинен.
А съвсем наскоро бе пуснал на първа страница материал за скандала с една нерегистрирана агенция за осиновявания, „Горещи сърца“, чиято собственичка, от Южна Филаделфия, бе взела хиляди долари от клиентите си за несъществуващи деца, които така и не им беше предала. И макар броят на труповете в рубриката му да не бе на необходимата според него висота, а и снимковият материал да беше постничък, все пак предложиха за наградата на AAN38 „Фантомни сърца“, както бе озаглавил репортажа си.
Списанието „Филаделфия Мегъзин“ също пусна експозе за собственичката на агенцията — само че цял месец след публикацията на Саймън в „Рипорт“.
Ако някоя новина се случеше след приключването на броя на седмичника, Саймън пускаше материала си на уебсайта на редакцията, който напоследък отчиташе почти десет хиляди посетители на ден.
Та когато телефонът му иззвъня към обяд и го разбуди от увлекателния му сън, в който фигурираше и Кейт Бланчет, чифт закопчаващи се с велкро белезници и камшик за езда, внезапно го обзе ужас от мисълта, че скоро може да му се наложи да се върне към своите католически корени.
— Да — успя да каже Саймън. Гласът му звучеше така, сякаш идеше от пълен с кал двукилометров водосток.
— Измъквай се от шибаното си легло.
Познаваше най-малко дузина хора, които можеха да го поздравят по този начин. Не си заслужаваше да си прави труда да отговори. Не толкова рано. Пък и позна кой се обажда: Андрю Чейс — стар приятел и съзаклятник в журналистическите експозета. Макар по отношение на Анди Чейс думата „приятел“ да изискваше огромно пренапрежение на фантазията. Двамата се понасяха взаимно по същия начин, по който съществуват съвместно хлябът и плесента — един гаден съюз в името на взаимната полза, който от време на време им носеше печалба. Анди бе простак, мърляч и отвратителен досадник. Но именно на това дължеше успеха си.
— Още е посред нощ — заоплаква се Саймън.
— В Бангладеш може и да е.
Саймън отърка гуреливите си очи, прозя се и се протегна. Можеше да се каже, че е почти буден. Погледна в леглото до себе си. Празно. Пак.
— Какво има?
— Намерен е трупът на убито момиче католичка.
Играта — мина през ума на Саймън.
Пак.
В тази част на нощта Саймън Едуард Клоуз си оставаше репортер, та думите му подействаха като инжекция с адреналин. Сега вече беше буден. Сърцето му забумка и затрептя по онзи познат му и обичан начин, който означаваше едно: Материал. Опипом намери върху нощното шкафче два празни пакета от цигари, после разрови пепелника, докато набара крив пет сантиметров фас. Изправи го, запали, закашля се. Протегна се и натисна бутона „Запис“ на надеждния репортерски панасоник, прикачен към телефонната линия. Отдавна вече не се опитваше дори да води свързани записки преди първото ristretto39 за деня.
— Казвай.
— Намерили са я на Осма.
— Къде по-точно?
— Към номер хиляда и петстотин.
Бейрут, мина през ума на Саймън. Прекрасно.
— Кой я е открил.
— Някакъв пияница.
— На улицата ли? — попита Саймън.
— В една от долепените къщи. В мазето й.
— На колко години е?
— Къщата ли?
— За бога, Анди! Не се ебавай в този безбожен час. Момичето. На колко години е момичето?
— Тийнейджърка — отвърна Анди. Анди Чейс имаше осем години стаж като парамедик40 към групата за спешна медицинска помощ „Гленууд“. „Гленууд Амбюлънс Груп“ получаваше много поръчки от градските здравни власти и с течение на годините покрай сведенията, които Анди му снасяше, Саймън бе направил няколко журналистически удара, а и се бе сдобил с доста поверителни сведения за ченгетата. Анди не му позволяваше да го забрави. Днешната информация щеше да струва на Саймън обяд в „Плау енд Старс“41. А ако излезеше на първа страница, на Анди не му мърдаше и стотачката отгоре.
38
Association of Alternative Newsweeklies — Организация на алтернативните седмичници за новини — група от 123 безплатни седмичника в Северна Америка. — Б.пр.