Имаше и едно доста трогателно описание на срещата й с някаква бездомница на име Карла, която живеела в кола, паркирана на Тринайсета улица. Не споменаваше как са се запознали, но я описваше като изключителна красавица, която при по-добро стечение на обстоятелствата е можела да стане манекенка. Жената бе казала на Теса, че липсата на уединение била една от най-неприятните страни на живота в автомобил. Постоянно изпитвала страх, че някой я следи и че иска да й стори зло. Теса бе размишлявала дълго по въпроса през следващите няколко седмици, докато накрая бе осъзнала, че има начин да помогне.
Отишла у леля си Джорджия, която имала шевна машина „Сингер“, купила със собствените си пари плат и ушила за бездомната жена перденца, които можели да се окачат по вътрешната тапицерия на покрива на колата.
Наистина е била специална девойка — мина през ума на Джесика.
Последното по-значително вписване гласеше:
„Татко е много болен. Имам чувството, че става все по-зле. Прави се на силен, но знам, че това е само фасада заради мен. Гледам отслабналите му ръце и си спомням как, когато бях малка, ме люлееше на люлките. Струваше ми се, че краката ми опират в небето! Ръцете му са нарязани и белязани от острите буци шисти и въглища.
Ноктите му са притъпени от железните вагонетки. Винаги е казвал, че е оставил душата си в миньорската долина, но че сърцето му е с мен. И с мама. Всяка нощ чувам ужасното му дишане. И макар да знам каква болка му причинява, всеки негов дъх ме успокоява, защото ми казва, че той е още тук. Че още е моят татко.
Към средата на дневника липсваха две откъснати страници, последвани от съвсем последното вписване, направено преди близо четири месеца, което просто гласеше:
Коя пък е тази Силвия, запита се Джесика.
Прегледа бележките си. Майката на Теса се е казвала Ан. Нямала е сестри. В „Назарийн Академи“ със сигурност нямаше „Сестра Силвия“.
Върна се назад в дневника. Няколко страници преди откъснатите срещна цитат от поема:
Нещо, което да обича. Сега няма да го намери, помисли си Джесика. Възможно ли е в деня на убийството й Теса да е търсила нещо да обича?
Пак отиде на последната страница. Датата бе близо до Деня на благодарността предишната година.
Върнах се. Вземи ме, Силвия.
Откъде си се върнала, Теса? И коя е Силвия?
9.
Понеделник, 13:00 ч.
Още в седми клас Джими Пюрифай бе стигнал метър и осемдесет и ни най-малко нямаше вид на кльощав.
На младини можеше да влезе в най-дивите барове за бели в Грейс Фери46 и да накара, без да каже и дума, всички разговори да преминат в шепот, а и най-пияните да се поизправят на столовете си.
Роден и израснал в Западна Филаделфия, в квартала, известен с прозвището „Блак Ботъм“47, Джими Пюрифай бе преживял и вътрешни, и външни мъки, но ги бе посрещнал със самообладание и улично достойнство, каквито по-дребен човек не би могъл да прояви.
Сега обаче, докато стоеше в рамката на вратата за болничната му стая, Кевин Бърн виждаше пред себе си по-скоро една избеляла от слънцето скица на Джими Пюрифай, една чернова на човека, който познаваше от едно време. Джими бе отслабнал с тринайсетина кила, страните му бяха хлътнали, а кожата посивяла.
На Бърн му се наложи да се прокашля, преди да проговори.
— Здравей, Клъч.
Джими извърна глава. Опита се да се намръщи, но повдигнатите нагоре ъгълчета на устата му го издадоха:
— Боже мой, в тая болница няма ли охрана?
Бърн се засмя, май прекалено силно.
— Добре ми изглеждаш.
— Еби се в гъза — отвърна Джими. — Заприличал съм на Ричард Прайър48.
— Ами. По-скоро на Ричард Раунтрий49 — каза Бърн. — Но в крайна сметка…
— В крайна сметка трябваше да съм в Уайлдууд с Хали Бери50.
— Опитай по-добре с Марион Бери51. Шансовете ти там са по-големи.
— Да ти го начукам.
— И все пак, инспекторе, не изглеждаш по-добре от този — Бърн му показа полароида на бития и посинял Гидеън Прат.
Джими се захили.
— Ама че непохватно копеле — рече Джими и опря юмрук в свитата десница на Бърн.
46
Квартал в Южна Филаделфия, често арена на сблъсъци между ирландски католици и чернокожи. — Б.пр.
47
Black Bottom — Черното дъно, наречен така заради расовите му и икономически показатели. — Б.пр.
48
Richard Franklin Lennox Thomas Pryor III (1940–2005) — слаб чернокож американски комик и актьор. — Б.пр.
49
Чернокож американски актьор (р. 1942 г.) — един от редките случаи на мъж, заболял от рак на гърдата, подложен на двойна масектомия и химиотерапия през 1993 г. — Б.пр.
51
Американски чернокож и възпълен политик, кмет на Окръг Колумбия през 1979–1991 и 1995–1999 г., лежал в края на първия си мандат шест месеца в затвора за притежание на наркотици. — Б.пр.