Толкова близо е, че дори мога да я докосна.
Бъбри за нещо във връзка с работата си, за някоя си Корин, която вечно закъснявала, та тя трябвало да поеме цялото чистене, за шефа си, който бил гад и имал отвратителен дъх и който, нали разбираш, се мислел за голям пич, ама по-скоро приличал на оня дебелия от „Сопранос“, който се грижел за чичото, или за бащата, или за не знам кой си на Тони.
Направо обожавам днешните времена. Нищо не убягва от окото им, дори най-дребното и най-незначителното. Достатъчно са наясно как да използват своята сексуалност, за да постигнат онова, което искат, но нямат и най-малката представа за истинската й мощ, за опустошителния й ефект върху мъжката психика до степен, че ако знаят какво да си поискат, ще го получат незабавно на подносче. Жалкото е, че за повечето от тях осъзнаването на всичко това ще дойде едва когато вече са изгубили своето най-силно оръжие — хубостта си.
Сякаш по сценарий, и трите едновременно поглеждат часовниците си. Събират си партакешите и се запътват към вратата.
Няма да ги последвам.
Не тези момичета. Не днес.
Днешният ден е посветен на Бетани.
Короната е в торбата в краката ми. И макар да не си падам по иронията — иронията е куче, което вие по луната, докато пикае по гробовете, както е казал Карл Краус — шегата е, че торбата е от „Бейли Банкс енд Бидъл“53.
Касиодор54 смята, че короната от тръни била сложена на главата на Исус, та да се съберат и пречупят всички бодили на света, но не вярвам да е било така. По короната за Бетани няма нищо счупено.
Бетани Прайс излиза от училище в два и двайсет. Понякога се отбива в „Дънкин Донътс“ и си поръчва какао и бухтички, сяда в сепарето и се зачита в книга я на Пат Балард, я на Джоузефин Фулър — майстори на романтичните новели с едри героини.
Бетани е по-пълна от съученичките си и това я измъчва ужасно. Дрехите си поръчва по интернет от „Зафтик“ и „Джунония“55, понеже се бои да не я видят съученичките й в отделите за едри фигури на универсалните магазини „Мейси“ и „Нордстром“. За разлика от по-слабите си приятелки, не подкъсява униформената си пола.
За суетата казват, че разцъфтява, но не връзва плод. Може и така да е, но моите момичета посещават училището на Дева Мария, та въпреки всички свои грехове ще получат божия милост в изобилие.
Бетани може и да не го съзнава, но е идеална такава, каквато е.
Съвършена е.
С едно изключение.
Което аз ще поправя.
11.
Понеделник, 15:00 ч.
Целият следобед прекараха по маршрута, който Теса Уелс е изминавала всяка сутрин от дома си до автобусната спирка. Само в няколко къщи отказаха да им отворят. Но успяха да поговорят с десетина души, които познаваха момичетата католички, гдето вземат автобуса на ъгъла. Никой не бе забелязал нищо необичайно — нито в петък, нито в друг ден.
Сякаш Теса и споменът за нея бяха изтрити от града.
Точно тогава им проработи късметът. Както често се случва, в последната къща — паянтова сграда, долепена до съседните и от двете си страни, с маслиненозелени сенници и опушено медно чукало с формата на глава на лос, — намираща се на стотина метра от спирката.
Бърн се приближи до вратата, а Джесика остана да чака встрани. След пет–шест почуквалия се наканиха да си ходят, но точно тогава вратата се открехна на сантиметър.
— Нищо не ща да купувам — чу се тънък мъжки глас.
— Аз пък не продавам — рече Бърн и показа значката си.
— К’во искате?
— Като начало, да поотворите по-широчко — отговори Бърн с цялата дипломатичност, която успя да събере за петдесетия си разговор през този ден.
Мъжът затвори, откачи верижката, после разтвори широко вратата. Беше преминал седемдесетте и носеше карирано долнище от пижама и крещящо мораво сако от смокинг, което може и да е било модерно по време на управлението на Айзенхауер. Високите му маратонки без връзки бяха обути на босо. Казваше се Чарлс Нун.
54
Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator (ок. 487 — ок. 578) — римски писател, учен и държавник. — Б.пр.