14.
Понеделник, 20:00 ч.
Нощ във Филаделфия.
Намирам се на Норт Броуд Стрийт, гледам към Сентър Сити и внушителната статуя на Уилям Пен, кацнала на покрива на кметството благодарение на нечии точни изчисления, и усещам как топлотата на пролетния ден се прелива в цвъртенето на червения неон и дългите сенки а ла Ди Чирико59, и за сетен път се възхищавам от двете лица на този град.
Не става дума за пейзажите на дневна Филаделфия, рисувани с яйчна темпера, за пъстрите шарки на „Любовта“ на Робърт Индиана или програмата по стенопис. Говоря за нощна Филаделфия — град, нарисуван с груби размахвания на тлъста четка, едно напластяване на утаечни пигменти. Старата сграда на Норт Броуд е била свидетел на безброй много нощи. Пиластрите й от лят бетон стоят на стража почти от един век. Ред детайли в нея изобразяват стоическото лице на града — старите дървени пейки, касетъчният таван, медальоните от дърворезба, протритият брезент, — върху което хиляди са плюли, кървели и рухвали.
Влизаме поединично. Усмихваме се едни на други, вдигаме вежди, потупваме се по раменете.
Усещам аромата на медта в кръвта им.
Тези хора може и да познават делата ми, но не знаят лицето ми. Смятат ме за луд, който изскача от мрака, сякаш е зъл герой от филм на ужасите. Чели са — на кухненската маса, или в автобуса, или в някоя закусвалня — за онова, което съм сторил, клатили са глави и са се питали „защо?“.
Нима не е възможно да знаят защо?
Ако обелим многопластовото тесто от злонамереност, болка и жестокост, нима същите тези хора не биха сторили същото, ако им се удадеше възможност? Не биха ли примамили дъщерята на ближния си към някой тъмен уличен ъгъл, в някоя празна сграда, в потъналото в сенки сърце на парка? Не биха ли размахали нож, пистолет или палка, преди да дадат окончателен израз на яростта си? Нима, след като похарчат валутата на своя гняв, не биха се промъкнали обратно в „Апър Дарби“, „Ню Хоуп“ или „Апър Мериън“60, в безопасното лоно на собствените си лъжи?
В душата протича едно вечно патологично съревнование, една борба между отвращението и необходимостта, между тъмата и светлината.
Камбаната бие. Ставаме от столчетата си. Срещаме се в средата.
Филаделфия, дъщерите ти ги заплашва опасност.
А ти си тук, защото това ти е известно. Тук си, защото нямаш смелостта да бъдеш на мое място. Тук си, понеже те е страх да не станеш като мен.
А аз знам защо съм тук.
Заради Джесика.
15.
Понеделник, 20:30 ч.
Не ми говори за „Сизърс Палас“. Забрави за „Медисън Скуеър Гардън“. Махни „Ем Джи Ем Гранд“. Най-доброто място за гледане на бокс в цяла Америка — а според някои — и в цял свят, е „Леджъндъри Блу Хорайзън“ на Норт Броуд Стрийт. В града-люлка на боксьори от калибъра на Джак О’Брайън, Джо Фрейзър, Джеймс Шулър, Тим Уидърспун и Бърнард Хопкинс — да не говорим пък за Роки Балбоа — „Леджъндъри Блу Хорайзън“ е своего рода светиня. Накъдето върви Блу, натам върви и юмручното изкуство във Филаделфия.
Джесика и противничката й — Мариела „Искричката“ Муньос — имаха обща съблекалня и стая за загряване. Джесика отклони за миг очи от прачичо си Виторио — бивш тежко категорник, който сега бинтоваше ръцете й, — за да огледа Спаркъл Муньос. Искричката наближаваше трийсет и имаше яки ръце, в комплект с врат четирийсет и четвърти номер. Истински амортисьор. Носът й бе смачкан, над двете й вежди имаше белези, а изражението на лицето й бе постоянно бойко — една вечна гримаса, която се предполагаше да плаши съперничките й.
Леле, чак коленете ми треперят от страх — присмя се вътрешно Джесика.
Когато й се налагаше, Джесика бе в състояние да докара позата и поведението си до тези на вехнеща виолетка — безпомощна женица, неспособна и кутия с портокалов сок сама да си отвори, без помощта на някой як мъж. Мед за мечката, надяваше се Джесика.
А онова, което неизменно се въртеше в главата й, бе:
Айде, маце, да те видим.
Първият рунд започна с дежурното „проучване“, както му казват боксьорите. И двете жени пробваха правите си удари и се дебнеха. Един-два клинча. Малко преструвки и репчене. Джесика бе няколко сантиметра по-висока, но Искричката пък бе по-набита. Приличаше на хладилник по три-четвърти чорапи.