Посочи снимката с едър план на ноктите на Никол Тейлър — горскозелени. После вдигна снимката на дясната й ръка.
— А на дясната лакът е тъмночервен.
Останалите трима инспектори се спогледаха и вдигнаха рамене.
— Не разбирате ли? Следите не са от стискане на левия й юмрук. Напротив, направени са от натиск с противоположната ръка.
Джесика се напъна да види нещо в снимките, сякаш изследваше негативните и позитивните елементи в гравюра на М. К. Ешер71. Нищо не й просветна.
— Не разбирам — рече.
— Ще разбереш — каза Бърн, грабна палтото си и се запъти към вратата.
Бърн и Джесика стояха в тясната фотолаборатория.
Специалистът–лаборант се опитваше да увеличи и подобри образа на лявата ръка на Никол Тейлър. Повечето снимки на местопрестъпленията и досега се правят на 35 милиметров филм и едва след това се дигитализират, което позволява да бъдат подобрявани, увеличавани и, при необходимост, подготвяни за представяне пред съда. В случая ги интересуваха малките сърповидни вдлъбнатини в долния ляв край на дланта на Никол. Техникът увеличи областта, засили контраста, а полученият образ накара всички в малката стая да ахнат едновременно.
Никол Тейлър им пращаше ясно съобщение. Леките наранявания изобщо не бяха произволно подредени.
— Боже милостиви — възкликна Джесика, когато първият прилив на адреналин, откакто бе станала инспектор по убийствата, нахлу в ушите й.
Малките сърповидни вдлъбнатини съдържаха послание от оня свят.
Преди да умре, Никол Тейлър бе използвала ноктите на дясната си ръка да напише дума върху лявата си длан — молбата на едно умиращо момиче в последния, отчаян миг от живота й. Нямате никакво съмнение. Белезите оформяха буквите PAR.
Бърн отвори мобифона си и се обади на Айк Бюканън. В следващите двайсет минути щяха да съставят клетвена декларация за вероятен причинител и да я връчат на шефа на секция „Убийства“ към окръжната прокуратура. Ако имаха късмет, до един час щяха да получат разрешително за обиск на дома на Брайън Алън Паркхърст.
28.
Вторник, 18:30 ч.
Саймън Клоуз не можеше да откъсне очи от предната страница на „Рипорт“, явила се гордо на екрана на неговия апъл пауърбук.
Има ли нещо по-хубаво от това да видиш името си като автор под едно набиващо се на очи провокативно заглавие?
Сигурно има поне едно, най-много две, реши Саймън. Но и за двете трябваше да плаща, а това тук пълнеше джоба му.
Момичетата с броениците.
Негова собствена идея.
Беше попрехвърлил още няколко идеи за заглавие.
Това го хвърли в музиката.
Саймън обожаваше тази част от нощния живот — кипренето, предхождащо гонитбата на жертвата. И през деня се обличаше добре за работа — винаги с риза и вратовръзка, понякога с блейзър и прав панталон. Нощем обаче минаваше на европейска вълна: италианска изработка, фини платове. През деня носеше „Чапс“, но нощем — „Ралф Лорен“.
Пробвал бе „Долче и Кабана“, пробвал бе и „Прада“, но си купуваше „Армани“ и „Пал Зилери“. Благодаря ти, Господи, за полугодишните разпродажби в „Бойд“.
Погледна се в огледалото. Неотразим. Коя щеше да му откаже? Вярно, във Филаделфия имаше куп добре облечени мъже, но малцина успяваха да се докарат със замах до европейския стил.
Жените обаче си оставаха най-важният фактор.
Когато след смъртта на леля Айрис Саймън тръгна сам да си търси късмета, поживя за известно време в Лос Анджелис, Маями, Чикаго и Ню Йорк Сити. Макар и за кратко, поблазни се дори от мисълта да живее в Ню Йорк, но само след няколко месеца се върна обратно във Филаделфия. Ню Йорк бе прекалено забързан, истинска лудница. А момичетата на Филаделфия — които не отстъпват по сексапил на манхатънските — имат и още нещо, което никога няма да срещне в Ню Йорк.
Филаделфийките ти дават шанс.
Едва успя да постигне идеална вдлъбнатост във вратовръзката „Дзеня“, когато някой почука на вратата. Прекоси малкия апартамент и отвори.
Анди Чейс — безбрежно щастливият и ужасно рошав Анди.
На главата му имаше обърната назад мръсна бейзболна шапка и тъмносиньо яке „Мембърс Оунли“72 (Ама някой наистина ли още произвежда „Мембърс Оунли“? — не можеше да повярва Саймън), комплект с еполетите и затварящите се с цип джобове.
71
Мориц Корнелис Ешер (Maurits Cornells Escher) (1898–1972) — холандски художник, познат със своите гравюри върху дърво, литографии, мецотинто, които изобразяват мозайки, невъзможни конструкции, безкрайни обекти и покрития на равнината. — Б.пр.
72
„Members Only“ (Само за членове) (англ.) — популярна марка кожени якета с еполети през 80-те години. — Б.пр.