Сега, след като Софи бе вече в леглото, Джесика си позволи да се отпусне, да се поразтовари от ужасите на отминалия ден.
Поне мъничко.
— Приказка? — Гласчето на Софи се промъкна покрай широката й прозявка.
— Искаш да ти почета ли?
Софи кимна.
— Окей — каза Джесика.
— Ама не за Хоук — допълни Софи.
Джесика не можа да сдържи смеха си. „Хоук“ бе дежурното напоследък страшилище на Софи. Всичко започна от едно посещение в „Кинг ъф Праша“78 преди година, където ги посрещна петметровият надуваем зелен Хълк, поставен да рекламира новоизлязлото дивиди. Щом зърна гигантската му фигура, Софи моментално се скри зад краката на Джесика.
— Това какво е? — попита тогава Софи с треперещи устни и с пръсти, вкопчени в полата на Джесика.
— Това е Хълк, миличко — отвърна й Джесика. — Не е истински.
— Не го обичам тоя Хоук.
По онова време се бе стигнало дотам, че всяко нещо — зелено и по-високо от метър и двайсет, всяваше ужас и паника в душицата на Софи.
— Нямаме приказки за Хоук, миличко — каза Джесика. Мислеше, че Софи вече го е забравила. Но явно някои чудовища умират трудно.
Софи се усмихна и се сви под юргана, готова за сън, необезпокояван от Хоук.
А Джесика отиде до килера и извади кашона с книги. Прегледа наличната бебешка литература: „Избягалото зайче“, „Ти си шефа, патенце“, „Любопитния Джордж“.
Седна на леглото и заразглежда възрастовите указания. Всички бяха за деца под две години, а Софи бе вече почти на три. Прекалено голяма бе за „Избягалото зайче“. Божичко, не расте ли прекалено бързо? — запита се Джесика.
Най-отдолу на купа книги бе „Как да го облека?“ — буквар за обличане. Но Софи с лекота се обличаше сама, и то от сума ти месеци. Отдавна не бе слагала лява обувка на десен крак, нито пък гащеризона си отзад напред.
Джесика се спря на „Костенурката Йъртъл“ от Доктор Сюс — любимо четиво както на Софи, така и на нея самата.
На далечния остров Сала-ма-сонд.
Царуваше в блатото костенурката Йъртъл.
Погледна Софи, в очакване да я посрещне широка усмивка. Йъртъл обикновено я разсмиваше до сълзи, особено когато започва да царува в калта.
Но Софи бе дълбоко заспала.
Лека категория — усмихна се Джесика на себе си.
Намали реостата на лампата до най-ниско и подпъхна завивките. Остави книгата в кашона.
В мислите й нахлуха Теса Уелс и Никол Тейлър. Че как иначе? Сигурно още дълго време ще обитават съзнанието й.
Нима и техните майки не са седели така на ръба на леглата им и не са се възхищавали от съвършенството им? Нима не са ги гледали, докато спят, и не са благодарили на Бога за всяко вдишване и издишване?
Разбира се, че са го правили.
Погледна покритата със сърца и панделки рамка „Безценни спомени“ на нощното шкафче на Софи. Съдържаше шест снимки. Винсънт и Софи, само на годинка, на плажа.
Софи е с оранжева капела и слънчеви очила. Пълните й краченца са оваляни с мокър пясък. Джесика и Софи в задния двор. Софи държи единствената репичка, поникнала през годината в саксийната им градинка. Софи лично бе посадила семето, поливала го бе и сама бе събрала реколтата. Настояваше и сама да си изяде репичката, макар Винсънт да я предупреди, че може и да не й хареса. Но работливата Софи, при това инатеста като магаре, си отхапа и се постара физиономията й да не я издаде. Накрая от лютивината по лицето й избиха петна и тя се изплю върху хартиена салфетка. Това отбеляза края на земеделската й любознателност.
В долния десен ъгъл имаше снимка на майката на Джесика, направена когато самата Джесика още е прохождала.
Мария Джовани бе зашеметяваща в жълтата си лятна рокля с малкото момиченце на коленете й. Двете със Софи толкова си приличаха. Искаше Софи да знае как е изглеждала баба й, макар в собствените й спомени образът й да бе съвсем избелял, сякаш го гледаше през стъклена тухла.
Изключи напълно осветлението в стаята на Софи и остана да седи в тъмнината.
Само от два дни бе на новата работа, а вече й се струваше, че са минали цели месещ. Откакто постъпи в полицията, мнението й за отдел „Убийства“ не се бе различавало от онова на повечето ченгета: хора, които вършат една-единствена работа. Виж, в районните управления на инспекторите им се падаше да се занимават с много по-разнообразни престъпления. Какво всъщност е едно убийство — твърдеше поговорката, — освен неприятно завършил тежък побой.
78
„Пруския крал“ — един от най-големите молове в САЩ, намираш се във филаделфийското предградие „Апър Мериън“. — Б.пр.