Двайсет и пет минути по-късно Джесика чакаше под проливния дъжд близо до ъгъла на Петнайсета улица и Маркет Стрийт. По ред очебийни причини реши да не застава под самата „Щипка“. Защо да предлага удобна мишена?
Огледа площада. Заради бурята нямаше много пешеходци. Светлините на Маркет Стрийт хвърляха трептящи червени и жълти петна по асфалта.
Когато бе малка, баща й я водеше с Майкъл за каноли79 в „Термини“ на пазара „Рединг Терминал“ в Сентър Сити. Вярно, оригиналният магазин „Термини“ в Южна Филаделфия бе само на няколко преки от дома им. Но пътуването с градския автобус до центъра, после разходката пеш до пазара правеше канолите по-вкусни. Тогава, че и сега.
В онези дни, след Деня на благодарността правеха бавна разходка по Уолнът Стрийт и оглеждаха витрините на всички скъпи магазини. Никога не можеха да си позволят нещо от изложеното, но детското й въображение се възпламеняваше от видяното.
Толкова отдавна бе всичко това — мина й през ума.
Дъждът се сипеше неспирно.
Отърси се мигновено от спомените, щом видя някакъв човек да приближава към статуята. Качулката на зеления дъждобран бе вдигната, ръцете му бяха в джобовете. Стори й се, че забави крачка до основата на статуята и огледа района. Оттам, откъдето го наблюдаваше, й се стори еднакъв на ръст с Брайън Паркхърст. Но не можеше да прецени килограмите му, нито цвета на косата.
Извади пистолета и го скри зад гърба си. Тъкмо да тръгне нататък, когато мъжът внезапно се спусна към спирката на метрото.
Джесика пое дълбоко въздух и прибра оръжието.
Остана загледана в колите, описващи кръгово движение около площада. Фаровете им разсичаха дъжда, сякаш бяха котешки очи.
Потърси на мобилния му номер Брайън Паркхърст.
Гласова поща.
Потърси на мобилния му номер Кевин Бърн.
Същото.
Пристегна още по-силно качулката на дъждобрана.
И продължи да чака.
31.
Вторник, 20:55 ч.
Той е пиян. Това опростява задачата ми. Забавени рефлекси, понижена двигателна способност, отслабена преценка за дистанция. Мога да го изчакам пред бара, да се приближа, да му съобщя намеренията си, а след това да го съсека на две.
Той няма дори да усети откъде му е дошло.
Но къде е удоволствието тук?
Къде е поуката?
Не, далеч по-добре е хората да разберат. Съзнавам, че има голяма вероятност да ме спрат, преди да съм завършил тази драма за страданията на Христа. И ако някой ден ме съпроводят по онзи дълъг коридор, вкарат ме в антисептичната стая и ме привържат към носилка на колела, ще приема участта си.
Знам, че когато ми дойде времето, ще ме съди далеч по-висша сила от Общността на Пенсилвания.
Но дотогава ще бъда онзи, който седи до теб в черквата, отстъпва ти място в автобуса, държи ти вратата отворена в някой ветровит ден, или превързва охлузеното коляно на дъщеря ти.
Именно в туй се състои благодатта да живееш под дългата сянка Божия.
Понякога се оказва, че сянката се дължи просто на някоя стояща дървена закачалка.
Но друг път сянката представлява всичко онова, от което се боиш.
32.
Вторник, 21:00 ч.
Бърн седеше на бара и изобщо не долавяше нито музиката, нито шума около масата за билярд. Единственото, което чуваше в момента, бе ревът в собствената му глава.
Намираше се в „Шотз“ — занемарена ъглова кръчма в Грейс Фери, нямаща нищо общо със заведенията, в които киснат ченгета. Е, можеше и в някой хотелски бар в центъра да се забие, но не му допадаше мисълта да плаща по десет долара за всяка чаша.
Онова, което най-му се искаше в момента, бе да му падне Брайън Паркхърст само за още няколко минути. Да го притисне само още един път и да се убеди в истината. Гаврътна бърбъна и си поръча нов.
Още с идването си бе изключил мобифона, но остави пейджъра включен. Погледна го и видя номера на болницата „Мърси“. Джими го бе търсил за втори път днес. Погледна часовника си. Ще мине през „Мърси“ и ще упражни чара си върху сестрите да го пуснат за малко втори път. Когато в болницата лежи полицай, часовете за посещения не важат.
Търсила го бе и Джесика. И на нея ще се обади след малко. Трябваха му само няколко минути самота.
Засега имаше нужда единствено от покоя в най-шумния бар в Грейс Фери.