Свещеник.
Стисна ръката й над лакътя.
И я придърпа в тъмното.
37.
Вторник, 21:30
Около музея „Роден“ беше истинска лудница. Саймън остана в периферията на нарастващата тълпа и зяпаше отдалеч, заедно с простолюдието. Защо ли обикновените граждани налитат на сцените на страдание и хаос, както мухи налитат на мед? — запита се Саймън.
Намерил се кой да пита — си отговори сам с усмивка.
Макар за свое оправдание да можеше да каже, че при цялата си склонност към ужасите и предразположение към смъртта, той все пак успява да запази поне капка достойнство, да опази онази трошица величие по отношение на работата, която върши в името на всеобщото право на осведоменост. В крайна сметка бе журналист.
Полека–лека се промъкна към първите редове на тълпата. Вдигна яка, сложи си очилата с дебелите рогови рамки, придърпа перчема върху челото си.
Смъртта бе тук.
Саймън Клоуз — също.
Хляб и масло.
38.
Вторник, 21:30 ч.
Оказа се, че е отец Корио.
Отец Марк Корио бе пасторът на „Сейнт Пол“, когато Джесика бе малка. Деветгодишна бе, когато го назначиха, и Джесика още помнеше как всички жени ахкаха по мургавия красавец и въздишаха колко е загубил светът, когато е избрал да стане свещеник. И макар сега черната му коса да бе станала леденосива, той все още си беше красавец.
Тук обаче — на верандата, в мрака, под дъжда — на нея й се стори, че е Фреди Кругър84.
Един от улуците по ръба на покрива над верандата бе тръгнал да пада под тежестта на заседналия в него сух дървен клон. Отец Корио дръпна Джесика да я предпази. Само секунди след това улукът се откъсна от челната дъска и падна с трясък на земята.
Божие провидение? Може и така да се каже. Но това не попречи на Джесика да се вцепени от страх в продължение на няколко секунди.
— Извинявай, не исках да те уплаша — каза свещеникът.
Извинявай, че насмалко не ти светих шибаното масло, отче — беше на езика й. Вместо това каза:
— Заповядай, влез.
Подсушиха се, Джесика направи кафето, седнаха във всекидневната и подхванаха през протоколните любезности. Джесика се обади да каже на Пола, че скоро ще дойде.
— Как е татко ти? — попита отецът.
— Много е добре, благодаря.
— Не е идвал на черква напоследък.
— Ами, той си е нисичък — каза Джесика. — Може да е седял някъде отзад.
Отец Корио се засмя.
— Как ти харесва живота в Североизточна?
Отец Корио го каза така, сякаш тази част на Филаделфия е някаква чужбина. А и нищо чудно обитателите на този затворен свят също да се чувстват чужденци — помисли си Джесика.
— Няма хубав хляб — каза.
Отец Корио се разсмя.
— Що не знаех по-рано. Можеше да купя от „Сарконе“.
Джесика се сети за топлия хляб на „Сарконе“ от детството си. За сиренето от „Ди Бруно“, сладкишите от „Изгро“. Тези й мисли, в съчетание с присъствието на отец Корио, я изпълниха с дълбока тъга.
Какво, по дяволите, търси тя в предградията?
И още по-важно: какво търси тук едновремешният й енорийски свещеник?
— Видях те вчера по телевизията — каза той.
Джесика насмалко да му каже, че е сбъркал; че тя е полицайка. Но, естествено, веднага се усети. Говореше й за пресконференцията.
Не знаеше как точно да му отговори. Усещаше вътрешно, че отец Корио е дошъл във връзка с убийствата. Но не бе убедена, че е готова да слуша проповед.
— Онзи млад човек заподозрян ли е? — попита той.
Имаше предвид цирка около излизането на Брайън Паркхърст от „Раундхаус“. Беше си тръгнал рамо до рамо с монсеньор Пейсък, а последният най-умишлено и подчертано бе отказал да коментира — първоначален изстрел в предстоящата пиар–война. По телевизиите постоянно повтаряха заснетото на ъгъла на Осма улица и Рейс Стрийт. Успели бяха да научат името на Паркхърст и то неизменно присъстваше на екрана.
— Не точно — излъга Джесика. И то собствения си свещеник. — Но все пак възнамеряваме пак да поговорим с него.
— Доколкото разбирам, той работи за епархията на архиепископа?
Бе едно временно и въпрос, и твърдение — метод от репертоара на свещениците и психоаналитиците.
— Да — каза Джесика. — Съветник на ученичките в „Назарийн“, „Реджина“ и още няколко училища.
— Смяташ ли, че той е извършил тези…?
84
Злодей от поредицата филми „Кошмар на Елм Стрийт“ — неумрял сериен убиец, който напада жертвите си от съня им. — Б.пр.