Агата Кристи
Момичето във влака
— Това е то! — отбеляза печално Джордж Роуланд, поглеждайки нагоре към опушената импозантна фасада на сградата, от която току-що беше излязъл.
Можеше да се каже, че тя олицетворяваше много точно силата на Парите. Парите, в лицето на Уилям Роуланд, чичо на гореспоменатия Джордж, току-що бяха казали категорично думата си. В рамките само на десет минути Джордж се превърна от „зеницата на окото“ на чичо си, наследник на неговото богатство и млад мъж с обещаваща бизнес-кариера, в член на голямата армия на безработни.
„И както съм с тези дрехи, няма да ми дадат даже милостиня — помисли си мрачно господин Роуланд, — а що се отнася до писане на поеми, които се разнасят от врата на врата и се продават за по две пенита (или «колкото дадете, госпожо»), за това просто нямам акъл“.
Наистина Джордж бе олицетворение на истинския триумф на шиваческото изкуство. Той беше изискано и красиво облечен. Соломоновите представи за простите и естествени неща бяха далеч от Джордж. Но човек не може да живее само с дрехи — освен ако не е получил солидно обучение в това изкуство — и господин Роуланд отлично знаеше този факт.
„И всичко заради онова скапано шоу снощи“ — помисли си тъжно той.
Скапаното шоу снощи беше един бал в Ковънт Гардън. Господин Роуланд се бе върнал от там в доста късен, или по-скоро ранен час, фактически не можеше да се каже, че изобщо си спомня кога се е върнал. Роджърс, икономът на чичо му, беше услужлив човек и несъмнено можеше да му даде повече подробности по въпроса. Цепещата го глава, чашата силен чай и пристигането в офиса в дванадесет без пет, вместо в девет и половина, ето кое предизвика катастрофата. Господин Роуланд-старши, който в продължение на двадесет и четири години беше прощавал и плащал, както подобава на тактичен роднина, внезапно се бе отказал от тази практика и се показа в съвсем нова светлина. Нелогичността в отговорите на Джордж (главата на младия човек все още го стягаше и отпускаше, сякаш бе в някакъв средновековен механизъм за инквизиция) още повече го ядоса. Уилям Роуланд беше преди всичко лаконичен. Той отдели малко време на племенника си, като каза няколко кратки, стегнати думи и после продължи изучаването на някакви петролни полета в Перу, което беше прекъснал.
Джордж Роуланд си изтръска обувките, за да махне прахта от офиса на чичо си и пристъпи навън по улиците на Лондон. Джордж беше практичен човек. Помисли си, че един добър обяд е важно условие да се обмисли положението. Получи го. После се върна обратно в семейния замък. Роджърс отвори вратата. Той беше добре обучен и на лицето му не се появи никакво учудване, че вижда Джордж по това необичайно време.
— Добър ден, Роджърс. Моля те, опаковай ми нещата. Напускам къщата.
— Да, господине. Само за кратко ли заминавате, сър?
— Завинаги, Роджърс. След обяд заминавам за колониите.
— Наистина ли, сър?
— Да. Искам да кажа, ако има подходящ кораб. Знаеш ли нещо за корабите, Роджърс?
— Коя колония мислите да посетите, сър?
— Не съм решил. Всяка от тях ще свърши работа. Да кажем Австралия. Какво мислиш за тази идея, Роджърс?
Роджърс дискретно се изкашля.
— Ами, сър, със сигурност съм чувал да казват, че там има място за всеки, който наистина иска да работи.
Господин Роуланд се взря в него с интерес и възхищение.
— Много добре казано, Роджърс. Точно както сам мислех. Няма да отида в Австралия, във всеки случай, не днес. Донеси ми Железопътния справочник, моля те. Ще изберем нещо по-близко.
Роджърс го донесе. Джордж го отвори на случайно място и бързо запрелиства страниците.
— Пърт. Прекалено е далече. Пътни Бридж — много близо. Рамсгейт? Мисля, че не. Рейгейт също не ме впечатлява. А, чудно нещо! Има едно място, което се нарича Роуландс Касъл. Чувал ли си за него, Роджърс?
— Мисля, сър, че за там се тръгва от гара Ватерло.
— Какъв изключителен човек си, Роджърс. Всичко знаеш. Добре, добре, Роуландс Касъл! Чудя се що за място е.
— Бих казал, че не е нещо особено, сър.
— Толкова по-добре. Ще има по-малка конкуренция. В тези тихи малки провинциални селца е останало много от старата феодална атмосфера. Последният от истинските Роуланд трябва да бъде посрещнат веднага с одобрение. Няма да се учудя, ако след една седмица ме изберат за кмет.
Шумно затвори справочника.
— Жребият е хвърлен. Моля те, Роджърс, приготви ми един малък куфар. Поздрави готвачката и я попитай дали ще ми даде назаем котака. Нали знаеш, Дик Уитингтън. Когато си решил да ставаш кмет, котката е много важна.
— Съжалявам, сър, но в момента не можете да получите котака.
— Как така?