— Необходима ми е почивка. Много ми е необходима.
Тогава му мина ужасна мисъл. Ами ако чернобрадият беше забелязал, че го следи? Ако през нощта се измъкне, докато Джордж спи със съня на праведните? След няколко минути размисъл господин Роуланд намери начин да се справи с трудното положение. Разплете един от чорапите си, докато се получи достатъчно дълга нишка, която беше почти невидима. После се прокрадна тихо навън от стаята си и залепи с лепенка единия й край на вратата на непознатия и я прекара до собствената си стая. На другия й край окачи малко сребърно звънче — спомен от забавленията през миналата нощ. Огледа направеното с голямо задоволство. Ако чернобрадият се опиташе да напусне стаята си, Джордж щеше незабавно да бъде предупреден от звъна на звънчето.
След като този проблем беше разрешен, Джордж си легна без да губи време. Малкия пакет постави грижливо под възглавницата си. След като стори това, изпадна в моментен унес. Мислите му биха могли да бъдат предадени така: „Анастасия София Мария Александра Олга Елизабет. По дяволите, пропуснах едно. Сега се чудя…“
Не беше в състояние да заспи веднага, тъй като го тормозеше неспособността му да разбере същността на нещата. За какво беше всичко това? Каква бе връзката между бягащата Велика херцогиня, запечатания пакет и чернобрадия? От какво бягаше Великата херцогиня? Дали чужденците знаеха, че запечатания пакет е у него? Какво можеше да съдържа той?
Размишлявайки по тези въпроси и раздразнен от мисълта, че не се е приближил до разрешаването им, господин Роуланд заспа.
Събуди се от лекия звън на звънчето. Не беше от хората, които със събуждането си веднага са готови за дела. Трябваше му точно минута и половина, за да осъзнае какво става. Тогава скочи, обу някакви пантофи и отваряйки изключително внимателно вратата, се промъкна навън. Лекото движение на сянка в далечния край на коридора го ориентира за посоката, в която беше тръгнал този, когото следеше. Движейки се колкото е възможно по-тихо, господин Роуланд тръгна натам. Пристигна точно навреме, за да види как чернобрадият се скри в една баня. Това беше странно, особено като се има предвид, че баня имаше точно срещу неговата стая. Приближавайки се плътно до вратата, която беше открехната, Джордж надникна през пролуката. Мъжът беше коленичил до ваната и правеше нещо с перваза, точно зад нея. Остана там около пет минути, после стана и Джордж благоразумно се оттегли. На безопасно място, в сянката на собствената си врата, той наблюдаваше как другият се върна в стаята си. Каза си: „Добре. Загадката на банята ще бъде разгадана утре сутринта.“
Легна си и мушна ръка под възглавницата, за да се увери, че скъпоценният пакет е още там. В следващия миг панически тършуваше из спалното бельо. Пакетът го нямаше!
На другата сутрин Джордж, в тъжно смирение, седеше и консумираше яйца с бекон. Не беше оправдал надеждите на Елизабет. Допусна да му отнемат скъпоценния пакет, който му бе поверила, а „загадката на банята“ беше крайно неудовлетворителна. Да, без съмнение, Джордж се беше проявил като глупак.
След закуска отново тръгна нагоре по стълбите. Видя една камериерка да стои в коридора с доста объркано изражение.
— Нещо не е наред ли, мила? — попита вежливо Джордж.
— Господинът тук, сър. Поиска да бъде събуден в осем и половина, а не отговаря и вратата е заключена.
— Нима? — изненада се Джордж.
Той самият почувства бучка в гърлото. Забърза към стаята си. Каквито и планове да си беше правил, те моментално се изпариха от най-неочаквана гледка. Там на тоалетката лежеше малкият пакет, който му бяха откраднали тази нощ!
Джордж го взе и го разгледа. Да, без съмнение, беше същият, но печатите бяха счупени. След минута колебание го разгъна. Ако други бяха видели съдържанието му, нямаше причина да не го види и той. Освен това, беше възможно съдържимото да е извадено.
Когато разгъна хартията, видя малка картонена кутия, подобна на тези, които използват бижутерите. Джордж я отвори. Вътре на памучна подложка лежеше обикновена златна брачна халка.
Извади я и я разгледа. От вътрешната страна нямаше надпис, нито нещо, което да я отличава от която и да е друга халка. Стенейки, Джордж хвана с ръце главата си и промърмори:
— Безумие. Ето какво е. Истинско безумие. Няма никаква логика.
Внезапно си спомни думите на камериерката и в същото време забеляза, че отвън на прозореца има широк перваз. Това не спадаше към геройствата, които би извършил при нормални условия, но любопитството и гневът му бяха толкова разпалени, че не обърна внимание на трудностите. Скочи на перваза. Няколко секунди по-късно надникна през прозореца на стаята на чернобрадия. Прозорецът беше отворен, а стаята — празна. Малко встрани имаше аварийна стълба. Ето как се беше измъкнал следеният господин.