Николай Райнов
Момък и три самодиви
Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Чужди хора от милост прибрали сирака и го отгледали. Но и те били бедни: едва себе си прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите — колкото за един хляб. Като ходело често по гората и гледало как ловци отиват по лов и се връщат кой с два-три заека, кой с вълк или лисица, кой с някоя сърна или дива коза — много му се искало и то да стане ловец. Но си нямало никакво оръжие освен топуза. Додето пасло овцете или говедата, то се учело да мери с железния топуз: удряло по дърветата, по скалите, по някой заек, когато побегне изпод храстите, и се научило да мери с топуза толкова добре, че улучвало без погрешка, дето и да замери. Додето овчарувало, избило много зайци, лисици, вълци, сърни и мечки. Ръката му станала толкова изкусна в прицелването, че поваляла дори птица, както си лети.
Когато поотраснал, момъкът решил да иде в друга царщина да си търси хляба. Вървял по пътя през полета и гори и се хранел с лов. Като минавал из една планина, срещнал го друг момък.
— Добър ден, побратиме.
— Добър ден.
— Здраво-живо, как си?
— Слава Богу, добре, а ти?
— И аз съм добре, но нямам работа; тръгнал съм да се главявам.
— Ами знаеш ли занаят?
— Занаятът ми е овчарство и говедарство; и от полска работа разбирам, па и по лов ходя. Ето, с тоя топуз, дето замеря, все удрям. А ти какъв занаят знаеш?
— Моят занаят е да суча въжета от пясък.
— Нелош занаят. Ако щеш, да вървим заедно да дирим работа.
— Бива — рекъл оня.
Продължили през планината. Срещнали по-натам трети момък; и той бил тръгнал да търси работа. Той пък умеел да прави вретена. Вървели, приказвали си, докато се мръкне. Гладни били и тримата: никой нямал хляб. Спрели се на едно заветно място да преспят.
— Вие останете тука — рекъл тоя с топуза, — та наберете дърва и запалете голям огън, а пък аз ще се прошътам из гората — дано убия дивеч, та да вечеряме.
Останали двамината и наклали огън, а ловецът навлязъл в гората. На едно място видял сърна; замерил я с топуза и я убил. Отвлякъл я при огъня, одрали я, опекли я и се наяли добре. Легнали после да спят. На сутринта ловецът ги събудил и пак тръгнали. Надвечер стигнали до един висок връх и оттам се провидяло полето. Тъкмо под полите на планината съзрели къщурка. Те побързали, додето не се е още мръкнало, да слязат от планината, като се надявали, че в къщицата ще намерят хора. Влезли, но никого не намерили.
— Хайде, побратиме — рекли двамата на ловеца, — ти се поразходи, дано убиеш дивеч, а ние ще накладем огън в огнището.
Ловецът излязъл по полето, убил два заека и ги донесъл. През това време побратимите му наклали огън и се разшътали из къщи — да видят какво има. Намерили един котел, няколко паници, лъжици, дребна покъщнина. Когато дошъл ловецът със зайците, те му показали покъщнината и рекли:
— По всичко се вижда, че тук живеят хора. Но къде са сега? Да останем за два-три дена в тая къщурка — да си починем и да видим кой е стопанинът й.
Вечеряли, легнали си; на другия ден ловецът рано-рано тръгнал по гората и убил един елен; одрали го, изрязали го на късове и закачили късовете на тавана. Ловецът тръгнал пак по гората, другият рекъл да обиколи наоколо, за да разбере има ли някъде наблизо град или село, а третият налял в котела вода от един извор наблизо, разпалил огъня, насякъл месото и го турил в котела да ври. Дошло пладне, но другарите му още не се връщали. На вратата се показала една баба — грозна, суха, пъпчива.
Бабата влязла, поогледала се, па рекла:
— Нещо на хубаво ми мирише, синко. Ти трябва да си сготвил добър обед. Я ми дай, моля ти се, да хапна малко, че съм прегладняла.
Той взел една паница и се навел над котела да сипе на бабата гозба, но тя го ударила три пъти по главата и той паднал в несвяст.
Когато се свестил и погледнал наоколо, бабата си била отишла, а котелът бил празен; бабата изяла всичкото ядене. Дошли другарите му и той им разказал какво се случило.
На другата заран останал да готви другият, а двамината излезли. На пладне бабата пак дошла, та поискала гозба, както била поискала от първия. И той се навел да й сипе, тя и него ударила, той паднал, а бабата изяла гозбата и си отишла. Върнали се другарите му тоя ден по-рано; намерили го, че лежи в несвяст на земята. И той не можал да каже нито отде е дошла бабата, нито накъде е отишла.
На третия ден ловецът рекъл на двамата си побратими:
— Вие вървете днес, дето ще вървите, а мене оставете да готвя. Чудя ви се на ума как може една вещица да повали такива мъже и да изяде цял котел гозба, а те да я не видят.