Приятелският жест заля Франки с повече топлина и от слънцето. Нормитата бяха мили. Тя вдигна поглед към тях:
— Добре съм. Не ме заболя толкова, колкото се уплаших.
— Какво, Шрек го взел, е това? — попита една блондинка, облечена в жълто-зелена рокля на мажоретка, и отстъпи назад.
— Или сериозно ти е прилошало от пътуването дотук, или кожата ти е… зелена — отбеляза друга блондинка.
— Това някаква шега ли е? — попита трета и за всеки случай отстъпи назад.
— Не е шега. Наистина е зелена — Франки се усмихна скромно и протегна ръка, за да се здрависа. Ръкавелът се свлече надолу, разкривайки цял ред от шевове по китката й, но не даваше пет пари за това. Това беше тя — болтове, ток, джаджи. — Нова съм тук. Казвам се Франки и идвам от…
— Работилницата за плюшени мечета14? — попита една от тях и бавно отстъпи назад.
— Чудовище! — изкрещя единствената брюнетка, после извади телефона от сутиена си, набра 911 и избяга обратно в училището.
— Аааааааа! — развикаха се и другите, кривейки се на всички посоки, сякаш ги лазеха мравки.
— Казах ви, че няма да ни върви, ако тренираме в неделя! — изхлипа някакво момиче.
Всички се втурнаха обратно през вратите и бързо ги залостиха със столове, които стържеха неистово, докато ги влачеха по пода.
„Неделя ли?“
Сирените завиха в далечината. Черното волво спря рязко до стълбите и Виктор скочи от колата.
— По-бързо! — извика Вивека през прозореца.
Стъписана и неспособна да помръдне, Франки видя баща й да тича към нея.
— Да се махаме оттук! — извика той.
Сирените приближаваха.
— Исках да ти дам добър урок — измърмори Виктор, докато взимаше дъщеря си на ръце, за да я отведе на сигурно място. — Но не трябваше да оставям нещата да стигнат дотук.
Франки избухна в сълзи, когато баща й излезе от паркинга с пълна газ и зави по Балсам Авеню. Гумите на колата изсвириха и джипът се сля с движението точно когато цял отряд полицейски коли обградиха училището.
— Тъкмо навреме — тихо рече Вивека. По лицето й потекоха сълзи.
Виктор бе съсредоточил цялото си внимание на пътя. Присвитите му очи не потрепваха, а устните му бяха здраво стиснати. Нямаше нужда от изтъркани лекции „Казах ли ти аз на теб?“. Нямаше нужда от извинения. Ясно беше какво се е случило, както бе очевидно и че всеки от тях можеше да постъпи и по различен начин. Оставаше един-единствен въпрос: оттук накъде?
Франки се взираше в отражението на облятото си в сълзи лице. От прозореца на джипа, на свой ред, грозната истина се взираше в нея. Видът й всяваше ужас.
Една по една сълзите й се търкулваха по лицето, сякаш се движеха по поточна линия: събираха се в очите й, падаха, търкулваха се… събираха се, падаха, търкулваха се… по една за всяко нещо, което бе изгубила. Надеждата, вярата, увереността, гордостта, сигурността, доверието, независимостта, радостта, красотата, свободата, невинността.
Баща й включи радиото.
… предполагаемо чудовище е забелязано в района на „Маунт Худ Хай“. Четири мажоретки са в състояние на абсолютна паника след случилото се. Новините се разпространяваха бързо.
— Изключи го, Виктор — подсмръкна Вивека.
— Трябва да знаем онова, което и те знаят — отвърна той и усили звука. — Трябва да направим оценка на ситуацията.
Франки пусна искри.
— Кажи ни какво точно видя — каза дълбокият мъжки глас по радиото.
— Беше зелена, поне ми се стори, че беше момиче. Но не съм съвсем сигурна. Всичко стана толкова бързо. В един миг то се представяше за човек, а в следващия протегна ръка към нас като че ли беше — гласът на момичето затрепери, — извънземно чудооооовище!
Гняв замени тъгата на Франки:
— Опитвах се да се представя!
— Вече няма страшно — каза водещият с мек глас. — Хайде, успокой се и тогава ще продължим — и гласът му постепенно замря.
Когато отново се включи, звучеше делово:
— За първи път чудовища са забелязани в Салем през 1940 година, когато глутница върколаци биват заловени на границата между Орегон и Калифорния с торби McDonald’s между зъбите си. Следват дълги години на спокойствие до 2007, когато момче на име Били започва да изчезва пред очите на различни хора. А днес зелено извънземно чудовище е било забелязано в „Маунт Худ Хай“…
14
Build-A-Bear е американска верига за плюшени играчки, в която клиентите сами избират играчката и участват в направата й чрез мултимедия. — Б.пр.