— Внимавай! — изкряка тя и се олюля на високите си обувки.
— Извинявай! — Мелъди успя да сграбчи ръката на момичето, преди да падне. Но за нещастие, обядът не можа да спаси. Белият пластмасов поднос се сгромоляса на пода с трясък. Червени гроздови зърна се пръснаха като перли от скъсано колие по пода, а в това време разделената на зони столова се обедини в едно и бурно ги аплодира.
— Защо всички винаги ръкопляскат, когато някой изпусне нещо? — попита Джаксън, изчервил се от неочакваното внимание.
Мелъди сви рамене. Момичето, очевидно привикнало на внимание, раздаваше целувки на публиката. Носеше къса рокля в черно и тюркоазно и приемаше овациите като олимпийска шампионка по фигурно пързаляне.
Когато ръкоплясканията стихнаха, тя се обърна към Мелъди, а усмивката й изчезна внезапно като зад театрална завеса.
— Защо не гледаш къде ходиш? — изсумтя.
Мелъди се засмя. Струваше й се, че всички училищни битки започваха с тази реплика.
— А? — притисна я момичето.
— Всъщност — възрази Мелъди, събрала кураж от тениската си на Clash18, — ти се блъсна в мен.
— Лъжеш! — изкряка като жаба момичето с телешкото. И така бързо го каза, че прозвуча като кихане. — Видях всичко. Ти се блъсна в Клео.
Жабата беше с лилав клин и черно яке, обшито с пух в същия цвят като косата й. Съвсем не онова, което Мелъди очакваше от щата на бобрите19. Или може би от щата на атлетите, както се славеше Орегон.
— Стана случайно, Клодин — намеси се Джаксън, опитвайки се да запази мира.
— Сетих се — Клео облиза гланца от устните си, предвкусвайки сладостта на собствената си идея. Усмихна се на Мелъди. — Дай ми твоето грозде, и сме квит.
— Как ли пък не! Вината беше твоя! — отвърна Мелъди троснато, изненадана от смелостта си и от неочакваната си страст към гроздето. През последните петнайсет години винаги бе давала гроздето си на училищните кавгаджии. Но сега реши да сложи край на това.
— Слушай, Мелодорк — Клео се приближи и скръцна със зъби.
— Откъде знаеш името ми?
Клодин се разсмя гръмогласно.
— Аз знам всичко тук. — Тя разтвори ръце, сякаш столовата бе нейното царство. И може би наистина беше така. Но Мелодорк не бе ничия собственост.
— Знам още — Клео повиши глас и продължи с представлението, което даваше за феновете си в синята зона, — че ако не ми дадеш гроздето, ще ядеш ей там — и тя посочи празната маса пред мъжката тоалетна, която бе осеяна с парчета мокра хартия и натрошен сапун за тоалетни чинии.
В далечината над рамото на Клео Мелъди видя Кандис да се смее с новите си приятели, носейки се над света в своя Кандис-балон от щастие, без изобщо да забелязва неволите на сестра си.
— Е? — Клео сложи ръце на тънкия си кръст и забарабани нетърпеливо с пръсти.
Мелъди почувства как светът се завъртя пред очите й. Временната загуба на периферно зрение изостри сетивата й и фокусира вниманието й върху екзотичните египетски черти на Клео. „Защо красивите момичета винаги смятат, че правото е на тяхна страна? Защо не може да използва красотата си за нещо добро? Какво ли би помислил татко за асиметричната бенка до дясното й око?“
Истината бе, че Мелъди не знаеше как да постъпи. Всички наоколо ги гледаха. Джаксън се размърда притеснено. Дали се надяваше, че ще отстъпи, или пък очакваше от нея да отвърне на удара? Ушите й кънтяха.
— Ееее? — попита Клео, а теменужените й очи се присвиха с последно предупреждение.
Сърцето на Мелъди биеше лудо в гърдите й, сякаш се опитваше да изскочи навън, преди нещата да са станали непоправимо грозни. Но все пак присви очи и отвърна:
— Нямаме сделка.
Клодин зейна в почуда. Джаксън се изопна. Децата наоколо се спогледаха, сякаш си казваха: „Какво прави тя?“ Мелъди заби нокти в дланта си, за да не припадне.
— Добре — Клео пристъпи крачка напред.
— Леле! — Клодин въртеше една червена къдрица в очакване.
Първата й реакция бе да закрие лицето си — то бе най-вероятната цел на атаката — и да се предпази от пръстените на Клео. Но нали нямаше нещо, което баща й не можеше да поправи? И така, тя застана неподвижно, готова да посрещне първия удар. Така поне всички щяха да разберат, че не се страхува.