— Е, считай, че си получила потвърждението — Франки се усмихна ведро, наслаждавайки се на безтегловността от свободата си. — А ти какво си? — попита тя, без да е съвсем сигурна дали с този въпрос не нарушава всички правила на доброто възпитание, но по-учтив начин да го зададе не й хрумна.
Лала отстъпи назад, сложи ръце на кръста на буквата „Ф“ и се усмихна. Черно-розова коса, черна копринена пижама на розови прилепи, кашмирен шал и ръкавици, размазани йени от спирала по челото… С една дума — Лала.
— Знам ли — сви рамене Франки.
— Виж — Лала се ухили широко като за снимка, нищо че нямаше кой да я снима.
— Зъби! — извика Франки над глъчката от музиката. — Имаш кучешки зъби! Затова винаги се смееш с притворена уста!
Лала кимна енергично. Франки бе на път да даде воля на напиращото вълнение и колко удивително бе, че и двете бяха РАД, когато до ушите й достигна друг познат глас.
— Здравейте, момичета! — провикна се Блу, докато пръскаше с Evian голите си, люспести ръце. Те бяха покрити до лактите с триъгълни бодливи израстъци, подобни на перки, а между пръстите на ръцете и краката имаше ципи. — Имаме ли потвърждение?
Лала вдигна ръката на Франки и посочи шевовете.
— Страхотно! — перките й зашаваха от удоволствие. — Добре дошла в клуба!
— Ааааа! — прозина се Клео и се затътри към тях. Освен сандалите със златисти подметки и пръстените на ръцете й, цялата бе обвита в ленти от бял плат. Стилът й напомняше този на Риана. — Да знаете случайно какво става? Забелязани ли са други чудовища?
Лала сви рамене.
— Той тук ли е? — попита Клео.
Лала посочи трите момчета, които седяха на каменния килим пред тях. Дюс изглеждаше изпаднал в транс. Седнал с кръстосани крака и със слънчеви очила на лицето, той свиреше на флейта за плетеницата от змии, гънещи се по главата му.
— Изглежда, някой празнува РАД деня на косата — пошегува се Лала.
Клео се изкиска в шепата си и обърна гръб на неверния си приятел, който харесваше нормита.
— Не е за вярване, че и ти си тук! — възкликна Франки, като пое с целия си нос аромата на смола от парфюма й.
— Аз бих казала същото и за теб, само че не съм никак изненадана — със самодоволство отвърна тя. — А сега, давай парите!
— Ъ?
— Не ти! Дракулора! — рече тя рязко, а уморените й сини очи закипяха гневно до съвършенство. — Още щом те зърнах, казах на тоя вамп тук, че си една от нас. Сега ми дължи десет долара.
— Коя е Дракулора?
— Това е РАД името ми, истинското ми име — Лала подаде една десетачка на Клео.
Клео я сгъна на фунийка и я затъкна в лененото деколте.
— Ако семейството ми изкарваше добри хонорари от филмите с Брендан Фрейзър или от натруфените костюми на Клеопатра за Хелоуин, нямаше да ти взема парите.
— Представи си аз колко пара ще изкарам от „Здрач“ — рече Лала.
— И аз щях да имам от какво да се „оплаквам“ — Блу се почеса по люспестите си ръце, — но „Създанието от черната лагуна“33 не донесе големи печалби.
— Как разбра, че и аз съм РАД? — обърна се Франки към Клео, питайки се кой ли друг я е разпознал.
— Стори ми се, че те видях да пускаш искри в стола. А после и в колата на Лала.
— Това не беше единственият път, когато пуснах искри вчера — Франки се засмя.
— Твое дело ли бе суматохата с късото съединение? — попита Блу.
Франки кимна смутено.
— Фанта-зъба-стично! — плесна Лала с ръце.
— Имаш ли представа колко мразя тъмнината? — попита Клео. — Имам чувството, че съм погребана жива.
— Стори ми се, че те чух да викаш.
— Масажистката трябваше да ме изнесе на ръце — призна Клео. — Едва не умрях от страх.
— Намекваш, че може да умреш все някога? — пошегува се Лала.
Момичетата се разсмяха.
— Толкова е наелектризиращо, че всички сте РАД — гласът на Франки потрепери. — Никога не би ми минало през ума…
Вратата се тръшна. Всички се извърнаха. Спретнати, но рунтави момчета влязоха в клуба, а дългите им пръсти стискаха огромни пликове McDonald’s. Без да кажат и дума, те седнаха на каменната маса за пикник и запреглъщаха стръвно сандвичите.
— Клод! — извика Клео на най-големия сред тях, който имаше тъмна къдрава коса и носеше бежов панталон и синьо сако. — Къде е сестра ти?