— Да не би да смяташ, че зад това стоят Щатите? Каултър може би, но той не е в Компанията вече пет години. Телър и Бърнс може да са отговорни за това, вероятно подпомагани от Матюс. Да се подозира цялото ЦРУ изглежда прекалено, особено ако е вярно онова, което мислиш ти, и всички пасажери вече са мъртви. — Мили търсеше някакво окуражаване, каквото знаеше, че няма да получи.
— Нямаш представа с какви животни си имаме работа. Разузнавателните служби се ръководят от безжалостни хора, които и за миг няма да се замислят да поставят на везната невинен човешки живот срещу обещанието, че няма да има нов 11 септември. Конституцията е толкова неадекватна, че не може да се произнесе за това, че военни от средно ниво командват дронове да убиват американски граждани по цялото земно кълбо, и че не само не ги обвиняват, но и никой не търси доказателства. Това са хората, които толкова искаха да убият Осама бен Ладен, че измислиха фалшива програма за ваксинация на деца, за да получат мостри на ДНК от децата в квартала на Бен Ладен. И ето че сега има нова вълна от детски паралич в Пакистан, след като правителството прекрати всички международно спонсорирани имунизационни програми, когато разбрали с какво се е занимавало ЦРУ. Тези кариеристи няма да загубят съня си заради смъртта на 239 души. Дори може да получат медали и обща снимка с Чейни, Буш или Обама. Прагматичната политика е безсмъртна. Така се играе тази игра сега.
— Ти си побъркан стар мръсник! — Почувства се добре да му го каже. — Какво според теб им е трябвало, което е оправдавало масово убийство?
— Ах… този въпрос, който не ми дава да спя. Най-малкото, което им трябва, е ядрена центрофуга, а може да е и нещо доста повече. — Той стана. — Виж, трябва да изляза за малко. Ако телефонът на бюрото ми иззвъни, обади се. Ако е Хекър, кажи му да ме търси на мобилния. Самата ти се пази. Ако МН370 има някаква връзка с ЦРУ — сегашна или в миналото, — всички ще преминат в режим „пази си задника“. Ако не е ЦРУ, тогава е Русия, Израел, Великобритания или може би Китай. И всяка от тези страни ще направи невъзможното, за да опази мръсната си тайна.
Докато той стоеше прав, тя го гледаше отдолу нагоре, без изобщо да вярва на драматичната му тирада. Трябваше ли да се впечатли, че Боб бе обявил живота им за заплашен вече не само от Телър, но и от практически всяка голяма разузнавателна агенция?
Нолан излезе от столовата, като остави сандвича си недоизяден. Мина през работната си клетка, за да си вземе лаптопа и чашата, незабелязано прибра маркера си от Мили и се отправи към асансьорите с най-невъзмутимата походка, на която бе способен. Просто усещаше мерника на фотообектива забит в тила му, докато вървеше.
Навън на улицата сигурно го чакаха две опашки, а междувременно подслушвачите вероятно прехвърляха на текст току-що приключилия му разговор с Мили. Ако Константайн не се бе усетил за повечето неща, казаното трябваше да му даде храна за размисъл. И това може би щеше да му спечели онзи половин ден, от който се нуждаеше.
Все още му предстоеше работа по руската версия на файловете на Уотърман за АНС, затова се върна с такси на Уогън Драйв. Първо обаче трябваше да се наспи.
Полковникът от „Пасдаран Кудс“ и отговорният офицер за операция „Менандър“ разговаряха с бейрутския супервайзър на поделение 61398.
— Не ме интересува какво твърдите, че бил казал посланик Горбани на някакъв секретар в Политбюро. Аз не съм получил такава заповед. Докато не я получа, никой няма да си тръгне. Върховният лидер, великият аятолах Хаменей, лично ми каза миналия месец в Техеран, че Америка и нейните съюзници трябва да усетят и да почувстват страх от кибер мощта на Иран. Така че вашият екип ще остане в тази сграда до приключване на проекта.
Вторият помощник-директор Куо По Лум каза:
— Другарите ми и аз не сме излизали на бял свят вече три месеца. Проверихме няколко пъти последователността на качване на „Менандър“ и потвърждаваме, че проектът е работоспособен. Опасявам се, че днес трябва да напуснем Бейрут, за да се върнем в Китай.
Дори в най-добрите си моменти Гилани беше безцеремонен. Провисналите му бузи потрепериха от гняв.
— Няма да си тръгнете от Бейрут, докато мисията не приключи. Охраната на Хизбула има двойна задача, ако се сещате. Сега се хващайте на работа!
Куо стана и напусна стаята със сведен поглед.
Полковникът направи знак на Аршад да остане.
— Колко време ти трябва още?
— Приключили сме от две седмици. Направихме дребни доработки. Свалил съм скрийншот на горящия американски флаг от програмата за „Арамко“, която написах през 2012-а. Всичко се очаква да работи както трябва, но за нещастие не мисля, че ще можем да заразим трийсет хиляди компютъра както последния път.