— Няма начин. Аз съм под жесток натиск от шефа ми да изведа максимално бързо от страната всички от Специалните сили. Тя ми нареди в петък да отлетя за Токио, за да се срещна там с Бърнс, Матюс и нея. Матюс иска да бъда уволнен. Аз пък искам да видя този шибаняк хвърлен в затвора за двайсет години за протежирането на Телър и само бог знае още какво или кого. Разговорите, от които е извлечена информацията, са неофициални. Ще си говорим повече, когато не говориш по служебна линия.
— Току-що си спомних нещо. След като прободе Кяо, Телър подхвърли нещо, в смисъл че платената магистрала била изоставена, защото вече нямало безплатна работна ръка. Явно е имал предвид севернокорейците. Ако успееш да намериш онези, които са строили пистата, те ще говорят. Трябва да открием затворническия лагер, но преди всичко трябва да издирим Телър. Някакви идеи?
— Ще го възложа на Зо. Той и без това се опитва да разбере кой е местният покровител на Телър.
— Моля те, прати ми имейл, ако научиш нещо повече от онези разговори.
— Ще видя какво мога да направя, но нищо не обещавам.
Хекър затвори и се загледа в телефона. Работеше в УБН от седемнайсет години. Беше надживял и надхитрил повече съперници, отколкото имаше желание да си спомни. Беше повишен на тази добра длъжност през 2012-а и тя му предлагаше независимост и достатъчно близост до лошите, за да се освежава с екшън. Не беше сигурен дали иска да рискува всичко само и само за да се разбере какво може или не може да се е случило с МН370. Ами ако ЦРУ наистина стоеше зад похищението на самолета? Ако беше така, те нямаше да се церемонят със запушване на устата на опитващите се да ги изобличат. Лойд Матюс обаче трябваше да си отиде. А Робин Телър трябваше да умре.
29. Във въздуха
Сряда, 12 март: южна провинция Шан — Бирма, Рангун, Москва, Сингапур, Гуанджоу
Двайсет и осем часа след напускане на Рангун тойотата краун, превозваща полковник Мулън и майор Телър, стигна до последния КПП. Той представляваше внушително съоръжение, позволяващо напускане само през двойна триметрова ограда от телена мрежа, увенчана с бодлива тел, като двете стени бяха разделени с четири метров ров, пълен с вода. След пет минути до караулката пристигна на скорост джип с униформен майор. Той поговори с постовия, прегледа писмото им за транзитно преминаване и се приближи до тях. Едва държащият се в съзнание Телър свали прозореца си и каза нещо на бирмански. Майорът се усмихна широко и свали тъмните си очила. После продължи на съвсем сносен английски:
— Добре дошли, господин Тофър. С какво да ви помогна?
— Гладни сме. Имаме нужда от душ, кенеф и избръсване. Трябва да се видя с доктор Уанг, който някога работеше за атомната програма на великия диктатор. Нисък тип, петдесетинагодишен.
Усмивката на майора посърна.
— Този човек умря миналата седмица при складов инцидент.
— Е… в такъв случай ми е ебана майката.
Мобилният на Хекър иззвъня. Майорът от полицията Зо се беше потрудил добре. Закрилникът на Телър бе не кой да е, а генерал Хкуанг, началник-щаб на армията и феодален господар на Южен Шан. Според Зо, ако все още бе в Бирма, Телър най-вероятно се бе изнесъл на територията на Южен Ва. Хекър разказа на Зо за севернокорейския робски труд и го помоли да провери за струпвания на корейци в страната.
— Не чувал на корейски затворници. Но познава един човек в персонала на генерала. Ще питам го — каза Зо. — Само не тръгвай за Шан, за да търсиш Телър. Генерал контролира пътища от сто километра извън Янгон и на север. Остави на мен намери бледоликия и корейците. После може летиш.
— Чудесно — съгласи се Хекър. — Дължа ти много за помощта от събота насам.
— Ти обещал, когато се преместих от Лашио в Айнме, че изпратиш семейство в Щатите, ако искам да напусна Мианмар. Искам скоро напусна, това място не добро за мен сега.
— Няма проблем, щом вкараме Телър в затвора или е мъртъв. Не се опитвай сам да го заловиш. Остави това на УБН.
Отговорът на Зо последва моментално и беше даден с натъртване:
— Аз не луд. Тофър за УБН.
Хекър не се сдържа и се засмя. Затвори. Зо беше като боксьор категория „петел“, но зад напереността си притежаваше здравословен инстинкт за самосъхранение. До този момент Телър не го бе притеснявал изобщо, но сега беше видимо обезпокоен. Един напредващ честен майор от полицията не можеше да си позволи да дразни генерал, особено началник-щаба. Зо вече гледаше с едно око към билетите за Дисниленд и Хекър напълно го разбираше.