Заседателната зала беше празна, с изключение на Майкълс и Джерард, които гледаха Си Ен Ен и точеха ножовете си „ТОПС Анаконда“.
— Примката се затяга — каза Хекър, когато влезе при тях. — Отпуснете се и чакайте скоро да се качите на самолет или хеликоптер.
Двамата в мълчаливо дуо кимнаха, че са разбрали.
Господи, колко беше изморен! „Само час сън“, помоли се Хекър. Час, не повече.
Уотърман не беше сигурен, че навън е по-студено, отколкото в апартамента му. И тук, и там сладоледът нямаше да се разтопи. Придържаше се към ежедневния си режим и тръгна на север по „Тверская“. Без очилата всичко на по-далече от десетина метра му беше като в мъгла. Неподлежащите на възражения инструкции на Чумаков бяха да напуска апартамента за поне час всеки ден. Това даваше на „бавачките“ му от ФСС време да проверят дали всичките им подслушвателни устройства са в изправност и да си поиграят с лаптопите му.
Източният вятър щипеше бузите му. Той пресече улицата и излезе на площад „Страстная“. Повечето дни разходката му продължаваше към пет километра и по-голямата част от нея бе в обиколка из свързаните паркове. „Страстная“ бе фокалната точка със спирка на метрото наблизо. Но къде трябваше да бъде в най-важния от всички дни? Отговорът се появи пред него под формата на основния елемент на площада — гигантската бронзова статуя на Александър Пушкин.
Гневът на Дик Константайн бе направо осезаем. Мелиса Шук, Хо Ий Линг и юрисконсултът Моури Шонстайн се бяха явили по негово нареждане.
— Искам да се уверя, че съм разбрал правилно. Вчера сутринта Нолан се е разбрал с Мелиса да излезе от групата. Той и индийката, дето се занимава с проучване, Мили… как ѝ беше името?
— Милисънт Мукерджи… точно така. На сутрешната оперативка едва не се сбихме с него. Няма нищо, което бих искала от този човек. — Гласът на Мелиса трептеше от вълнение.
Константайн се обърна към Ий Линг:
— Ий, вчера сутринта, малко след оперативката при Мелиса, Нолан е дошъл при теб и е казал, че се нуждае от карти на полицейски участъци в малките градове на провинция Гуандун, извън Шинхуей, където и по дяволите да се намира това.
— Да. Каза, че Мелиса ги искала, защото преследвала някакъв ВИП на МДС на борда на МН370, който бил от онези места. Каза ми, че Мелиса не казвала подробностите, понеже искала да си припише заслугите, когато идентифицираме лицето.
— И ти му повярва? — осведоми се Мелиса.
— Естествено, че му повярвах. Звучеше точно в твой стил.
Константайн игнорира обвинителния тон на Ий Линг.
— И си му пратила с имейл картите вчера следобед?
— Да, точно това направих.
Той се обърна към Мелиса и каза:
— И си сигурна, че Нолан не ти ги е препратил?
— Разбира се, че съм сигурна. Ти да не мислиш, че ще изтрия, без да прочета, нещо, което той ми е изпратил, само защото идва от него? — Усети се, че си противоречи, и побърза да добави: — Не ми е пращал имейл. Поискай от ИТ отдела да го потвърди.
— Ще го направя — обеща заплашително Константайн. — Моури…?
— Нямаме основание да задържим Нолан, докато не прегледаме вчерашния трафик на електронна поща. Изтеглянето и проверката на тези данни ще отнеме един-два часа. Първо ни трябва разрешение да четем имейлите му и да прослушаме записите на телефонните му разговори, след като това направят от правния отдел и надзора. Това означава още два часа повече, преди да знаем с какво разполага Нолан.
— За бога, аз съм шеф на мисията! Моят допуск е по-висок от този на всеки друг тук в тази сграда, включително този на посланика! Искам тези имейли на бюрото си и искам Нолан да бъде прибран!
— Няма начин да направим това, без да изложим Компанията и теб на риск от съдебно производство. Затова карай по правилата, дори ако става дума за час-два повече. Така или иначе вече си му закачил опашка — той не може да направи нищо, без да разбереш веднага.
Самолетът „Бийчкрафт Кинг Еър“ кацна гладко. Военното летище „Пая Лебар“ в източната част на Сингапур не беше далеко от летище „Чанги“, което пък се славеше като едно от най-натоварените на света. Райдър спа през по-голямата част от пътя, победен от силните антибиотици и изтощението. Джонсън остана буден през целия полет, все още под въздействието на адреналина след Вторнишката битка за „Клуб Аватар“ и разпитите, които бе провел. Гръндж музиката в слушалките му допълнително го държеше на нокти.
Джонсън свали слушалките от главата си и хвана Райдър за китката.