Наскоро някаква жена от софтуерната група на тате бе починала, при това заедно със съпруга си. Компанията (термин, който бе забелязала, че баща ѝ използва с известна надменност) твърдяла, че ставало дума само за нещастен случай. Но животът на Боб Нолан бе подвластен на закона на вероятностите. Той не бе повярвал, че е въпрос само на шанс безотговорното шофиране в дъждовна нощ да доведе до смъртта на семейна двойка. Не и когато другата кола се бе оказала откраднат натоварен с тухли камион, а извършителят бе избягал от местопрестъплението, без да остави нито един пръстов отпечатък.
— Някой ни праща послание и ще е глупаво да го игнорираме — каза тогава Нолан патриархът и активира плана за семейна безопасност, който бе разработил още преди години…
Мей Линг най-сетне застана пред гишето. На добър английски служителят поиска паспорта ѝ и попълнените формуляри. Мей Линг ги бутна към него. Питаше се дали да рискува и да опита да се възползва от малко безплатна безжична връзка. Може би тате бе успял да ѝ изпрати указания какво да прави по-нататък? След това размисли, беше по-благоразумно да изчака. Нямаше смисъл да наруши някакъв закон, преди кракът ѝ да е стъпил официално в страната. Някой я потупа по рамото, тя се обърна надясно и видя строго изглеждаш мъж с униформа. След това някой друг стисна лявата ѝ ръка над лакътя. Тя потисна импулса да се освободи и да хвърли досадника на пода.
Мей Линг Нолан? — осведоми се мъжът отдясно.
— Да, аз съм.
— Елате с нас, моля. Имаме въпроси относно причината за посещението ви в Китай.
С това пояснение войникът отляво я избута покрай гишетата и я въведе в някаква чакалня.
Прекрасно. Просто чудесничко, помисли си Мей Линг, симулира примирение със свиване на рамене и се опита да върви възможно най-безгрижно, усещайки с кожата си погледите на чужденци и местни. Бръкна със свободната си ръка в джоба си и напипа мобилния си телефон. Отключи го с една ръка и натисна бутона Send за текстовото съобщение, което бе подготвила преди петнайсетина минути. Без да знае какво може да я очаква след слизането от самолета, бе написала „Помощ, тате, на летището ми се случват лоши неща“ и бе оставила приложението творено именно заради ситуация като тази.
Виж, какво можеше или щеше да направи баща ѝ, бе съвсем отделен въпрос.
Часовникът до него показваше 18:01. Имаше време само колкото да избистри главата си преди голямата игра. Замръзна, когато видя съобщението на Мей Линг. Какво трябваше да направи сега? Ако не се явеше в Шри Ланка, това щеше да е краят на кръщелника му Марк. От друга страна, текущите му планове не позволяваха да лети от Шри Ланка за Китай. Не и ако не избягаше, само че това не бе в картите.
Съобщението бе изпратено преди половин час. Нямаше нужда да отговаря. Ако Мей Линг бе задържана, нямаше да може да използва без надзор предплатения си телефон дори ако и позволяха да го задържи. А когато Константайн и сие разберяха, че член на семейството на Нолан — а може би дори двама — е задържан в Китай, процедурата изискваше и той да бъде задържан.
Най-важното сега бе да напусне къщата. Сграбчи раницата си за пътуване със самолет и отвори домашния сейф. Майната му на видеонаблюдението, картите с памет му трябваха веднага.
Ю Кайли все още не можеше да се съвземе след вихрушката от събития, последвала бурното заседание в понеделник. Верен на самохвалството си Ий Шиубао не бе губил време, за да убеди председателя Гао да освободи Лю Женчан от задълженията му. Женчан — за пред обществото пенсиониран — сега се намираше някъде в провинцията под домашен арест, а наследникът му се нанасяше в кабинета на бившия си началник.
Кайли бе сред първите загубили поста си. От заместник-началник на контраразузнаването до шеф на централа в Сингапур — това беше дълго пропадане по късо въже. Шефът на централа в Сингапур бе не само по-незначителен пост, но несъмнено и доста по-труден. Предшественикът ѝ бе издържал по-малко от година, преди да го освободят от длъжност вчера. Говореше се, че това е краят на кариерата му. Кайли едва бе успяла да го убеди да отдели шест часа за предаване на работата си в ред оперативки, толкова много бързаше той да напусне прокълнатия остров.
От цяла Азия, Сингапур бе най-трудният за МДС. Сингапур бе най-надеждният военен съюзник на Съединените щати в Източното полукълбо, с изключение на Австралия и Япония, разбира се, но осигуряваше безопасно пристанище, а също докове за ремонт и зареждане на американския флот в Западния Пасифик и Индийския океан. Америка нямаше да може да си позволи войните в Афганистан и без сериозната логистична помощ на сингапурците. В резултат Сингапур бе основна шпионска мишена.