— Оценявам откровеността. Аз пък съм дългогодишен служител в ЦРУ, който се надява да се пенсионира в края на месеца. Това май няма да ми се случи, понеже в момента бягам от Компанията, която пък се мъчи да ме вкара в затвора по фалшиво обвинение. Какво трябва да направя, за да бъдат освободени дъщеря ми и жена ми?
— Ние знаем, че разполагаш с копие на файловете, изнесени от Уотърман от АНС.
— Искаш копие, така ли?
— Напротив. Искаме да унищожиш всички твои копия. И, което е по-важното, никога да не проговаряш, че си го направил.
Тази развой на събитията го сащиса.
— Искаш от мен да унищожа моите копия на откраднатите от Уотърман файлове?
— Да, това е предложението. Кайли скри собствената си изненада от тези инструкции. Те бяха дошли от Пекин, след като тя бе завела в дневника предстоящата си среща с Нолан, като при това не бяха подписани от Лю/Менг.
— Да допуснем, че го направя. Какво ще се случи със семейството ми?
— Ще им върнем паспортите и ще ги откараме на летището. И без номера, защото иначе сделката отпада!
— Мисля, че не е невъзможно, но ти ще трябва да направиш две-три неща за мен.
Тя свъси вежди.
— Слушам те…
— Първо, искам да се качиш тази вечер с мен на самолета за Шри Ланка. Наел съм чартър. В петък има среща с ФСС и/или със СВР. Те искат файловете на АНС в замяна за Уотърман. Можеш да ми помогнеш да измисля как те да не получат файловете, а Уотърман да получи свободата си. Второ, Китай има огромно влияние в Шри Ланка. Направете така, че Шри Ланка да даде на Уотърман постоянно политическо убежище. И, трето, семейството ми трябва да напусне Китай преди петъчната размяна на Уотърман и преди аз да съм унищожил файловете.
— Това е сложно и крие доста потенциални рискове, особено в частта за Уотърман и тайминга на освобождаването на семейството ти. Лично аз нямам пълномощията да го разпоредя.
— О, това не е всичко. На път съм да разгадая изчезването на МН370 и сега ще ти кажа какво зная. Струва ми се, че МДС ще се заинтригува, ако научи, че в историята може да са замесени бивши висши служители на ЦРУ.
— МН370…? Не разбирам.
— Мога да обясня всичко по време на полета до Коломбо. Става дума за четири часа в „Гълфстрийм 550“, който съм наел.
— А какво ще си помисли Константайн, когато научи, че висш офицер от китайското разузнаване те придружава в Шри Ланка?
— Аз съм беглец. Те дори не предполагат, че съм наел самолет. Координирай с началника си и ми кажи какво решавате. Но аз тръгвам за летището веднага след като разговарям със семейството си.
— Ако ми дадеш телефона си, ще им позвъня. Те би трябвало да очакват да им се обадя.
Докато телефонът в Гуанджоу звънеше, Кайли излезе да потърси усамотена стая, от която да се обади в Пекин.
В слушалката се разнесе глас, говорещ на мандарин. Нолан беше наясно, че всеки подслушвателен пункт на АНС в Азия вече сканира или скоро ще сканира всички потоци с данни за „Боб Нолан“, така че първите му думи бяха:
— Искам да говоря с жена ми Шао Ин и дъщеря ми Мей Линг.
Джоани и Мей Линг извикаха едновременно:
— Тук сме!
— Добре ли сте?
Отговори му Джоани:
— Мей Линг изглежда поотслабнала след последния път, когато я видяхме за Коледа. Освен това има нужда от подстригване и козметика за кожа.
— Мамо, татко нямаше предвид това. Добре сме, тате — каза Мей Линг. — Само дето сме арестувани и се намираме в специален център за задържане.
— Радвам се, че сте добре. Виж, нямам много време. Налага се да пътувам незабавно, а преди това трябва да свърша едно-две неща. Ако всичко мине добре, онези, които ви държат, ще ви закарат на летището, ще ви върнат паспортите и ще ви пуснат да заминете. Понеже в момента този разговор се подслушва от много хора, не използвайте имена.
— Онзи луд още ли те преследва? — попита Мей Линг.
— Да, за съжаление, но не се безпокой. Мисля, че той е доста болен и може би дори умира. Така че определено не е в състояние да ви причини нещо лошо дори след като ви освободят. Аз имам други проблеми и се опасявам, че моите работодатели се опитват да ме арестуват. Ако успеят, ще отида в затвора, а вашите… домакини няма да ви пуснат на свобода.
— Разбираме, Боб — каза Джоани и Мей Линг и Нолан трепнаха.
Той побърза да затвори, за да ограничи изтичането на информация.
Безсмислено беше да изтрива пръстовите си отпечатъци. ДВС вероятно подслушваха стаята, а ако не, той можеше да се обзаложи на загубената си пенсия, че я държат под видеонаблюдение. И понеже изображението не се записваше локално, нямаше никакъв смисъл да се мъчи да демонтира оборудването за проследяване. А и трябваше да се види с Линда Леонг. Тя му бе правила много услуги през годините, малки и големи. Знае ли човек кога може да му потрябва още една дреболия, като например някой дискретно да скрие раница с екипировка за каране на велосипед?