Отчужденият ѝ съпруг Фу Уон Ченг бе имал пари и начин на живот, за каквито един отруден държавен служител можеше само да мечтае. Фу бе десетина години по-стар от нея и имаше зад гърба си развод и една дъщеря. Беше направил за Кайли пределно ясно, че единствената ѝ роля е да му роди син и наследник. И тя почти бе успяла да отговори на очакванията му, но ужасен лош късмет в края на бременността ѝ бе довел до спонтанен аборт, след който бе останала безплодна. Това бе превърнало любовта на Уон Ченг в презрение. Беше ѝ показал по безброй начини — важни и маловажни, — че се е провалила. Беше започнал да ѝ изневерява. Семейството му бе започнало да я отбягва. Беше станала безполезна. В редките случаи, когато се бе съгласявала да легне с него, той я бе третирал като курва или надуваема кукла.
Бе успяла да обърне нещата благодарение на Женчан и контактите му в мрежата за вътрешно разследване. Хората там успяха да съберат достатъчно улики срещу Ченг за заобикаляне на валутните ограничения и приемане на подкупи, за да го вкарат в затвора или да му се случи нещо още по-лошо. Една вечер той се прибра у дома късно и пиян и настоя да правят секс, но набързо изтрезня, когато тя му показа извлечение от офшорните му банкови сметки, копия на фалшиви фактури, разписки за направени депозити и цяла купчина снимки. Изрита го от луксозното им жилище и му нареди повече да не се явява пред очите ѝ. Последните ѝ думи бяха, че ако някога продума и дума за нея, а още по-малко пред нея, повече няма да види бял ден.
Какво ли е било унижението на Фу, когато бе осъзнал, че цели десет години е бил женен не за младши икономист в Министерското на търговията и промишлеността, а за изгряваща звезда в Бюрото за контраразузнаване на МДС…
— Чакай! Спри тук! — извика тя.
Шофьорът наби спирачки. Току-що бяха подминали позната гледка.
Нолан слезе от колата на Рики на почти километър и половина от портала на Селетар, извадено от експлоатация военно летище, сега използвано от частни школи за пилотиране и пилоти на свободна практика. Каза ѝ да завие обратно и да се прибира у дома. И да очаква на следващия ден да я извикат на разпит. При изобилието от пътни камери в Сингапур алибито ѝ трябваше да разчита на шофиране под принуда.
След десетина минути го подмина бял нисан „Максима“ и закова. Стъклото на задния прозорец се спусна.
— Здрасти, Боб. Скачай вътре.
Дявол да го вземе, тази жена наистина имаше изкусителен глас. Той остави тежката си раница на банкета. Пред тях блестяха светлините на летището.
Наведе се през прозореца и попита:
— Това кола на посолството ли е?
— Да.
— В такъв случай, ако влезеш с нея на територията на летището, колата ще бъде снимана и впоследствие идентифицирана като принадлежаща на Китай.
— Какво предлагаш?
— Слез. Аз ще извикам да ни вземат. Ти кажи на шофьора си да се връща.
Със специалния си глас на сержант по строева подготовка Кайли заповяда на шофьора да слезе и да подреди багажа ѝ на пътя.
— Ще се обадя по телефона на чартърната компания. След 11 септември Щатите са транспортирали през Селетар десетки заподозрени в тероризъм като част от програмата за извънредно извеждане. Сингапурците дадоха на ЦРУ частен портал, за да съхранят възможността за така наречената „правдоподобна несъпричастност“ в случай че пресата надуши някои подробности. Ние ще влезем безпроблемно — и никой няма да ни попита нищо, — след като ни пратят кола.
— Как щеше да постъпиш, ако нямаше да те съпровождам?
— По абсолютно същия начин.
— Изненадан ли си, че идвам?
— Да. Разказах ти безумна история и не бих те обвинил, ако беше решила, че е лъжа или някакъв капан. Но ако се беше обадила, преди да сме излетели, щях да пратя колата да те вземе. Много се радвам да те видя.
— И аз — каза тя. Питаше се дали не трябва да уведоми и Менг.
Тони Джонсън метна сака си през рамо — надяваше се да му е за последен път днес. В момента зареждаха самолета с гориво и попълваха колетния план с дестинация Куна-Куна, Кунта-Нора… както и, по дяволите, да се казваше онова място някъде в аутбека. Та в кънтри клуба на Куна-Кунта и така нататък щеше да отмори за ден-два и щеше да обядва с човек, за когото се бе наслушал. А в петък излитаха за разпит… не по учебниците, разпит от онези, които му допадаха, които протичаха извън рамките на Женевската конвенция и след които нямаше да останат фотоалбуми като в Абу Гараиб. Беше по-скоро в духа на Солната яма в Кабул от 2002-2004-та, когато бе започнал с това: никакви ограничения, с единствено изискване за бързи резултати и без гнусливост.