Балендра отговори с плътен глас, подсказващ физиката му — той беше над метър и деветдесет и с тяло на тежкоатлет.
— Да?
— Аз съм. На летището в Сингапур съм и чакам излитане. Скоро ще сме във въздуха за над четири часа. Има една промяна в плана — пътувам с гражданка на КНР, Мими Чан. Тя няма виза.
— Няма страшно. Рулирайте до ВИП сградата, непосредствено до контролната кула. Познавам човек, който е дежурен тази нощ до четири сутринта. Това ще ви даде доста време, понеже би трябвало да кацнете към полунощ местно време.
— Ще имам нужда от съседна стая за моята гостенка, за предпочитане със свързваща врата.
— О… така ли? — Нолан долови изненадата в гласа на Балендра.
— Освен това ще ни трябват три предплатени телефона с много включени минути и роуминг. Два самсунга S4 и един айфон 5. Напълно заредени.
— Разбрано. Добре. Ще донеса конфигурирани клонинги.
— Имай грижата на тях да са заредени всички приложения от списъка в имейла ми. Какво намери за лаптоп?
— Не можах да намеря нито един от двата ти предпочитани избора, затова се спрях на „Леново Y50 Touch“. Инсталирал съм TOR браузър и Firefox. Всичко е актуално, защитните стени са включени и в очакване на личното ти преконфигуриране.
— Леново?! Те всичките до един се продават с вградена задна врата за хакерския екип на поделение 61398. Добре, предполагам, че не е било лесна задача за толкова кратко време. Би ли купил бутилка шампанско „Мое Бяла звезда“ от безмитния магазин? Трябва да свършвам — каза Нолан и затвори. Есемесът до Хекър бе задействал бомба с часовников механизъм, затова той свали симкартата и батерията. Последните дни бе започнал да хвърля телефони сякаш беше спорт. Кайли постъпваше по същия начин нейният телефон бе компрометиран в секундата, в която бе направила обаждането от „Райска пътека“.
— Има ли хубави неща за мен в досието ми? — попита я той и в същия миг самолетът потегли напред.
Тя вяло се усмихна.
— Само че си мъж, който от време на време изневерява. — Изглеждаше уязвим за подход от този тип.
— Затова ли се държиш толкова приятелски с мен? Наистина ли смяташе да ме изнудваш със секс? — попита той с престорена изненада, като продължаваше да гледа усмихнато красивото ѝ лице.
— В момента проблемът със съпругата ти изглежда един от най-незначителните.
— В това си абсолютно права.
Хекър седеше сам в кабинета на втория етаж на конспиративната квартира Хогуортс. Райдър беше прибран на сигурно място в лазарета на ВМБ в Сембаванг и несъмнено спеше, като се имаше предвид колко сънливо бе звучал гласът му по време на последния им току-що приключил разговор. Хекър с облекчение бе научил, че заместникът му няма да има нужда от трансплантация на костен мозък. Последната прогноза бе за седмица до десетина дни в Хаваи, на изследвания и под наблюдение, после обратно в Рангун. Това беше скоро, но недостатъчно бързо, та Хекър да се измъкне от трудната ситуация.
Докато бяха разговаряли, Нолан му бе пратил есемес. Обратното повикване на Хекър не бе минало. Какви ги дрънкаше Нолан, по дяволите? Трябвало да бяга заради измислени обвинения? Щял да изчисти името си? Да хванели Телър жив? Думите на Гъни Танър още звучаха в ушите му. Отсечете главата на змията. Ако го закопчаеха, маниаците, които работеха за него, щяха да направят чудеса, за да го освободят, независимо от последиците.
Мобилният му иззвъня и той се обади.
— Деймиън се обажда. Научи ли? Константайн е обявил Нолан за глобално издирване и сингапурската полиция е издала заповед в същия дух. Компанията включва Бюрото, а сингапурците са алармирали Интерпол. Някакъв коментар?
— Нолан ми прати есемес, в който казва, че е натопен. Бяга, за да спечели време и да си изчисти името.
— Вярваш ли му?
— Около нас много хора говорят не каквото мислят, а Нолан е единственото изключение в тази каша. Да, вярвам му, поне засега. Но дори при това положение, ако ни хванат да му помагаме, това няма да ни помогне никак. Нолан настояваше да получи стенограмите от разпитите с пристрастие отпреди два дни. Сега, след като има международна заповед за издирването му, това няма как да стане.
— Съгласен съм, внимавай. Преди малко се натъкнах на Флин пред кафемашината — той е шефът по сигурността в мисията. Разбрах от него, че в момента били сложили на полиграфа някоя си Мили. Тя твърдяла, че Нолан е изменник и има копия от уотърмановите файлове за ДНС. Преди да избяга Нолан разтворил два твърди диска в киселина. Това не създава представа за невинен човек.