Нолан се усмихна.
— Всъщност срещата ти ще бъде в шоурума на G-Wis, магазин за офис консумативи до „Сатя Гемс“. Там няма камери за наблюдение.
— Приемам. Да сравним сега имената на файловете.
— Добре. Нека първо видя онзи файл на телефона ти. Ако е на симкартата ти, ще е лесно да го качим на лаптопа ми.
Нолан спря безжичната връзка и стартира програмата. Отлично съзнаваше, че изправя последния зловреден софтуер на Китай срещу личните си, несанкционирани от Компанията програми за шифроване, които защитаваха съвсем наскоро изтеглените на лаптопа му лични файлове и програми. Предвид забраната от ЦРУ да се използват лаптопи „Леново“ заради достъпната им за МДС архитектура, той така или иначе никога нямаше да може да използва тази машина за служебни цели. Но му беше интересно някой ден като пенсионер да разчопли миш-маша от шпиониращ софтуер, стига, разбира се, да доживееше до този ден.
— Първо да сравним оригиналната карта. Тя е, която най-много ни интересува предложи Кайли с едва доловима настойчивост.
Няма начин да станеш на петдесет и пет и да си на работа в Компанията, ако не разчиташ на инстинкта и интелекта си. Нолан вкара манипулираната версия за руснаците и даде начало на сравнението. След трийсет секунди резултатът беше: съвпадение.
— Радвам се — каза тя.
„Пълна дивотия“, помисли си той.
— Сега да видим другата…
Никой от двамата не се изненада, когато второто сравнение не мина.
Нолан вдигна своята манипулирана версия за руснаците и каза:
— Унищожавам пред очите ти оригиналната карта на Уотърман. Съгласна ли си?
— Да.
Нолан хвана картата с малките пинсети на ножчето си и запали една от свещите във флоралния ансамбъл на масичката за кафе. Малката microSD карта се разтопи над пламъка, отнасяйки със себе си двеста часа съвестен труд. Той я отми в умивалника, докато тя гледаше през рамото му и междувременно активираше през телефона си програмата за изпращане. Включи безжичната връзка на новия лаптоп на Нолан и изпрати през своя телефон имената и размерите на файловете от двете microSD карти, след което се самоизтри, за да не остави следа. Това беше поделение 61398 в пълния му блясък.
Нолан се върна при лаптопа си, свали картата с адаптера ѝ и пак я вдигна във въздуха.
— Това е манипулираната карта. Задържам я, докато не видя какво иска твоят екип да дам на руснаците. Ако реша да използвам китайската версия, ще унищожим и втората карта, а вие ще освободите семейството ми, нали така?
Тя кимна утвърдително, макар отлично да знаеше, че това няма да се случи, преди Нолан да се е явил на разпит с полиграф в Пекин и преди да е описал в няколко тома историята на вируса „Стъкснет“, докато си почива от интензивните разпити. Това щеше да отнеме години, особено ако той не сътрудничеше.
Нолан бе приел в себе си, че ще даде на руснаците онова, което предложат китайците. Със сигурност нямаше да им даде оригиналните файлове на АНС, но тя не биваше да го разбере.
На вратата почука Балендра.
— Добро утро. Уредих напускането на хотела. Съберете си багажа. Колата чака отвън.
Кайли погледна Нолан и попита:
— Не трябваше ли да останем още една нощ?
— О, не. Не мога да си го позволя с моя бюджет. Преместваме се в града. — През цялото време Нолан бе размишлявал над значението на фалшивото сравнение на файловете. МДС очевидно искаше да открадне файловете. Можеше да се предполага, че разполагат със свое копие на файловете на АНС, откраднати от Уотърман, защото в противен случай щяха да измислят някаква схема, за да ги получат. Но защо го бяха оставили да го разбере? Защото не очакваха той да може да сподели информацията с Компанията.
По пътя към джипа Балендра небрежно подхвърли:
— Добре е, че си тръгвате, преди някой да е намерил трупа отзад.
Без да променя изражението си, Нолан попита:
— Някой от нашите?
— О, не. Някой от вашите — каза Балендра.
Нолан се обърна, очакваше да го види да сочи Кайли. Мъртъв етнически китаец би потвърдил другата хипотеза за намеса на ЦРУ. Но Балендра се усмихваше.
— Някакъв от американското посолство с инструменти за взлом и доста добри микрофони. Съдържанието на портфейла и джобовете му е в джипа.
Гретчен Доил, директор на централата в Коломбо, бе възбудена.
— Нямам представа къде е той, по дяволите. Пат Лонг е най-добрият ни детектив. Изпратихме го без подкрепа, защото ти ми каза, че Бърнс бил заявил, че Нолан не трябвало да се докосва. Е, добре, направихме го с минимум вдигане на шум. Влязъл е в хотела преди четири сутринта, което е потвърдено от екипа за проследяване. Не се е обаждал оттогава, а сега е десет без двайсет. Или е заловен, или е мъртъв. Какво предлагаш?