— И какво предлагаш?
— Да използваме Ю. за да открием къде ще стане размяната с Уотърман в петък. Да разположим нашия екип там. Когато и трите мишени се озоват на едно и също място, да изпълним плана. С малко късмет, вината ще бъде приписана на СВР или ЦРУ. — И Динг погледна изчаквателно председателя.
Но Ий не можеше да се остави да бъде надигран от подчинен.
— Другарю Динг, забравяте ли, че Нолан е най-добрият ни шанс да идентифицираме хората, свалени от МН370? Докато държим семейството на Нолан, той ще е по-ценен за нас жив, отколкото мъртъв.
Гао погледна Ий с примирение.
— Другарю Ий, трябва да препрочетете „Изкуството на войната“. Всяко сражение се губи или печели, преди да започне. Нямаме друг избор, освен да приемем, че Жао и иранецът са живи и ще се пречупят при разпит. И ако не знаем местонахождението им и не го унищожим с ракета, няма какво друго да направим. Затова се налага да ускорим реализирането на алтернативите… Ий, след тази среща отиваш направо в иранското посолство. Уведоми посланика, че още днес ще получи един ремонтиран ядрен инициатор като знак на добра воля. Освен това му кажи, че може да продължи да държи програмистите ни в Бейрут, за да помогнат с незабавното пристъпване към „Менандър“. След като „Менандър“ е в ход и сателитите на НУВКР ослепеят, ще им предадем и втория инициатор. Ще им изпратим и коригираните схеми на инициатора, след като ни дадат доказателства за ликвидирането на програмистите от поделение 61398 след „Менандър“.
— Ликвидиране? — Динг не можа да скрие изненадата си.
Погледът на Гао го прониза.
— След задействането на „Менандър“ ще започнем инвазията на Диаую и ще заложим стръвта за „Полярна мечка“. Когато използваме противокорабната ракета, за да унищожим американския ядрен самолетоносач, те ще търсят кого да обвинят. Привидно извършителят е Китай, понеже ние сме изстреляли фаталната ракета. Но на друго ниво, ако няма доказателства за участието ни в „Менандър“ и, напротив, всички улики сочат към Иран, мисля, че ние ще преживеем бурята. Единственият начин да сме сигурни, че няма да има изтичане на вярна информация, е да убием всеки, който има пръст в осъществяването на DDOS. Увери се, че иранците няма да оставят нито един жив в Бейрут, който да знае за ролята на Китай, и изпратете наши екипи да се уверят, че работата е свършена. — Отново фиксирайки Динг с поглед, председателят продължи: — Искам да се увериш, че Ю има заповед да не изпуска Нолан от поглед. Трябва да го придружава навсякъде, дори в друга страна, ако се наложи. Това ще осигури поне две готови мишени на снайперистите ни. — Гао стана, срещата беше приключила. — Не ме разочаровайте, другари!
— Няма — отговориха двамата в един глас.
Гонзалес беше в ужасно настроение.
— Счупвам си краката от бързане да се върна от Пенанг, прекарах половината нощ в затвора на Банкок, а сега ми казваш, че нямало място в самолета, който откарва Делта екипа, за да унищожим Телър?
Хекър видя южноамериканския му темперамент да пламти в тъмните му очи.
— Без Райдър ти си началник на сигурността за Южна и Югоизточна Азия. Трябваш ми тук, в Хогуортс, защото без двамата на портата сме безпомощни като деца. Няма достатъчно пехотинци да отбият нападението срещу Дъбърн, да не говорим и за защитата на конспиративна квартира, скрита в другия край на града. Никой от нас не може да си позволи да участва в сражение, особено ако то не се развие добре.
— Стига, началник! Започваш да дрънкаш като Матюс!
— Успокой се и ме остави да ти обясня какво трябва да направиш днес следобед. Ще снимаш сандък. Много, много специална снимка. Знаеш ли какъв модел телефон използва Райдър?
— Да, той не се разделя със скапания си стар „Блекбъри“.
— Можеш ли да намериш друг такъв?
— Използвах съвсем същия модел, преди да си купя нов телефон за Коледа. В бюрото ми е в офиса.
— Ще ти трябва. Нека ти обясня подробно. Но искам и Райдър да знае какво правим. Това ще извади главата на Нолан от примката.
С оглушителен гръм небето над тях се разцепи.
Дванайсетте мили магистрала от летището до Коломбо съкращаваха пътя от седемдесет и пет на двайсет и пет минути на цената на 2,25 долара магистрална такса. Шофьорът на Балендра изпълни тактически безукорно плана за измъкване от проследяване, като ускори до 160 км/час по практически празната магистрала, за да остави евентуалните преследвачи назад, после взе първия изход при Джа-Ила, където тайно смениха колата, после прекараха седемдесет минути и пълзене по второстепенни пътища. Нолан и Кайли гледаха тълпите пешеходци и колоните коли, сплетени във вихрушка от посоки и скорости, като незнайно как не направиха катастрофа. Стигнаха някак „Рокетс Клуб“ живи и здрави, което тук винаги се възприемаше като малко чудо.