Небето бе кобалтовосиньо и абсолютно безоблачно. Навън сигурно бе трийсет и седем градуса. Когато минаха покрай непристъпните стени около американското посолство, Нолан се запита колко ли служители на Компанията в момента там се мъчат да разберат къде е той.
— У мен е — каза Кайли. — Искаш ли я?
— Да. — Той подложи шепа и тя сложи в нея жълта флашка, като задържа ръката си малко по-дълго от нужното. „Проверява дали все още съм ѝ навит“, помисли си той. Каква манипулаторка! Не се сдържа и прихна.
— Какво ти става? — попита тя.
— Попитай ме пак след двайсет и четири часа — отговори ѝ той. „Отговорът вероятно ще е да, ако съм жив“.
Балендра накара шофьора да паркира пред главния вход на „Коломбо Рокетс Клуб“ и ги помоли да почакат. След пет минути се появи с два ключа за две съседни стаи с номера 109 и 110 и потвърди, че самият той щял да бъде в номер 106 от другата страна на коридора. Хакерът посредник им даде сини кепета с бродиран надпис „CAL Partners“. Нолан сложи огледалните си слънчеви очила и влязоха през главния вход, качиха се по стълбите и влязоха в стаите си. Стаи 109 и 110 бяха свързани с общ балкон и предлагаха изглед към парка. Нолан избра 109-а, защото беше по-близко до стълбището.
Отвори балконската врата и огледа изучаващо терена. Точно под него се намираше вътрешният двор, където сервираха напитки. Под едното от трите къси стълбища, от другата страна на моравата, имаше голям басейн. Покрай страната откъм морето имаше ниска варосана стена. Зад стената имаше две пътеки за бягане, след които започваше плажът и бурният океан. В стръмния чакълест бряг се разбиваха пенливи вълни. Човекът на Патмараджа трябваше да има добър поглед над всичко от балкона, но трябваше да стъпи на маса или да е изключително висок, за да покрие и пътеките от тази иначе изгодна позиция. Нолан се върна в стаята, затвори балконската врата и пусна пердетата.
Стаята му с размери четири и половина на шест метра бе просторна, но спартански обзаведена: две сдвоени легла, бюро, малък телевизор, баня, две разделени с ниска масичка кресла. Балендра бе сложил на масичката военен бинокъл.
Нолан помоли Балендра да се върне след обяд и да обходи парка. Междувременно за него имаше няколко задачи. Първо, трябваха му два идентични трилъра, закупени от различни хора на различни места по различно време. Второ. Нолан даде на якия ръгбист списък от неща, които трябваше да се купят в местния магазин за хирургически консумативи. Напомни на Балендра, че е важно да не бъде проследен. Трето, инструктира Балендра да приключи разходката си, като огледа фоайето на „Синамон Гранд Хотел“, но да го направи така, сякаш планира обир. Да се бави и да бъде забележим, посъветва го Нолан, но да се изплъзне на всеки, който би се опитал да го проследи обратно до „Рокетс Клуб“.
Накрая го попита:
— Абсолютно сигурен ли си, че имаш последното разписание на влаковете?
Последният му въпрос смая Балендра.
— Бях на гарата вчера и взех разписанието. Идентично е на онова, което вече ти дадох. Служителят каза, че не се е променяло от 2010-а. Със сигурност ще е валидно за поне още един ден.
Нолан неохотно се примири.
Даде на Балендра още три хиляди долара и му каза да донесе идентичен на неговия „Леново“. Лаптопът, който имаше сега, със сигурност бе най-заразеният компютър в историята на шпионажа. Купуването на втори фабрично програмиран с шпионски софтуер компютър нямаше смисъл, но идеята на Нолан бе да размени двата компютъра, без Кайли да забележи. Балендра тръгна, като клатеше глава, но щастлив, че Нолан му бе предплатил за цялата му работа.
След като напомни на Кайли, че трябва да спазват тотално прекъсване на комуникациите с други хора, Нолан наруши собственото си правило и се обади на Патмараджа. Военният снайперист капитан Аджа Фернандо може да беше най-добрият стрелец в Шри Ланка, както и страшно висок, но от него нямаше да има никаква полза, ако не знаеше в коя стая да се настани.
„Очаквай Фернандо след два часа след полунощ“, бе шифрованият отговор на Патмараджа.
Нолан обядва сам в стаята си с пуснати щори. Извади microSD картата от езика на колана си и я вкара зад кухия червен коралов камък на копчето си за ръкавели. В процепа на колана отиде фиктивна карта. Съдържанието на портфейла на Патрик Лонг го идентифицираше като началник инфраструктура в американското посолство в Коломбо. Вътре имаше на видно място снимка на убития с лъчезарно усмихнете жена и две малки момиченца на възраст може би четири и шест годинки. Нолан знаеше, че единствената причина още да не е в ареста е, че чакат да се появи Уотърман. Може би и Кайли усложняваше допълнително нещата, понеже се опитваха да си обяснят връзката. Малко иронично, но причината за идването му в Шри Ланка — освобождаването на кръщелника му — щеше да доведе до собственото му затваряне.