— И аз мислех така, но изглежда тази конкретна група е толкова безполезна, че са предпочели да ни я дадат, вместо да продължават да ги хранят. Взех ги назаем от генерал Хкуонг, командира на Бури — като чу да се споменава името му, Бури се извърна на предната седалка и им помаха с ръка, — и ги използвах, за да построя тази полоса. Излезе ми много по-евтино, отколкото ако бях използвал местна работна ръка, а на всичко отгоре някои от тях са много умни — професори, инженери и дори няколко доктори. Английският им е ужасен, но повечето бяха доволни да се махнат от фабриките за хапчета и хероиновите лабораторни и да работят на чист въздух. Или поне беше така, преди половината от тях да се разболеят от малария. — Телър се изсмя, сякаш си правеше гаргара, после продължи: — Беше страхотна сделка допреди два месеца, когато генералът реши, че робите му трябва да се върнат в базата. Основният склад се бе задръстил до тавана с чували с необработен опиум, а хероинът бил почти на свършване, благодарение и на личната ми експортна дейност. По дяволите, в един момент запасите на Бури бяха опрели до нищожните четвърт милион хапчета мет. Та генералът си прибра работниците през януари и слава богу, че полосата вече беше практически привършена по онова време, така че майната му.
Мулън изсумтя, за да покаже, че слуша, но мисълта за робски труд го потресе.
— Снощи ти ме попита защо съм наел С-130 чартър, за да изхвърли в океана купчина камъни. Всъщност това беше много прецизна мисия: самолетът трябваше да се намира над целта в точно определен момент.
— И защо. Роб?
— За да може всеки подслушващ трафика на подводниците в Южния Индийски океан да чуе изсипването на камъните във водата едновременно с разбиването на изчерпалия горивото си МН370.
— И кой слуша за подводници по онези места?
Австралийците го правят в Пърт, но понеже нашите подводници са разположили подслушвателния масив, сега ние използваме съвместно данните от него. Една вечер миналата година Матюс каза, че Китай планира да разположи подслушвателен пост в Шри Ланка и че тази година ще започне да разполага техните акустични шамандури в Индийския океан. Руснаците се опитват да слушат и те, използвайки Индия, но индийците ги изгониха още преди двайсет години. Както и да е, трябваше да се постараем приятелите ни да чуят мощно разплискване, та прикритието да изглежда по-правдоподобно.
— Какво прикритие?
— През следващите няколко дни ще се разбере, че МН370 е претърпял катастрофално разхерметизиране на пилотската кабина, което е извадило от строя екипажа, а самолетът е продължил на автопилот и когато е изчерпил горивото, се е разбил. Онзи сателитен пинг от Инмарсат е измислена пикантерия, имаща за цел само да вдъхне вяра на историята. Британските ни приятели от МИ6 одобряват нежеланието на американския флот да разкрие капацитета си за събиране на данни и да сложи кръстче над истинското място на катастрофиране на самолета. По някое време Щатите сигурно ще потопят втори самолет на място, достатъчно дълбоко, за да не позволи изваждането му. Но никой не бърза да го прави, разбира се.
— Помислил си за всичко — каза Мулън; питаше се защо Телър изведнъж се бе разприказвал така.
— Почти всичко. Военните радари на Тайланд и Малайзия невинаги са включени тогава, когато би трябвало да бъдат. Понякога операторите им губят концентрация. Друг път им се казва какво са видели от американския флот, който, разбира се, има в Сингапур несравнимо по-мощна инсталация за проследяване. Не съм сигурен дали екипът е изключил радара, забавил е обявяването на данните или ги е променил… Важното е, че никой от дежурните в Малайзия или Тайланд, който е внимавал, не е видял самолетът ви да се насочва към Бирма след номера, който сте им погодили над Пенанг. Последното, което някой би могъл да види, преди да изчезнете от екраните, е, че уж се насочвате към Антарктида.
— Проклет да съм — измърмори Мулън, но не съвсем във връзка с последното разкритие на Телър.
— Господи, Ейбрамс! Къде са ти пехотинците? — извика Хекър, за да надвика плющящия дъжд.
— Попаднаха във верижна катастрофа на около три километра от международното летище, сър. Мога да наредя да продължат пеша. Ще пристигнат след двайсет и пет минути.
— Не можем да караме въоръжени американски пехотинци да изпълняват марш на скок към рангунското летище. Организирай връщането им в посолството. Говорих с нашия командир и те остават в готовност за битка. Остава ни много малко време до излитане, ако искаме да кацнем там, преди да пристигне противникът ни. Съжалявам, Клей.