— Не, сър. Пехотата съжалява, че ви предаде! — И той затвори.
Матюс сложи ръка на рамото на Ейбрамс:
— Ти постъпи правилно. Нека УБН водят сами своите битки. Не можем да допуснем американската морска пехота да разчиства междуведомствени бъркотии. Не би било справедливо спрямо теб или спрямо пехотинците ти. Колко години си натрупал в пехотата, капитане?
— Двайсет и девет, сър.
— Ето… Не поставяй на риск навършването на трийсет, като направиш нещо непредвидено. Ако онези от „Делта“ са толкова добри, колкото се хвалят, всичко ще е наред.
— Дано, сър. Бога ми, надявам се да сте прав — отговори Ейбрамс.
Хекър беше притеснен, защото нещата се развиваха от лошо към по-лошо, но Джерард и Майкълс го увериха, че ще се оправят с помощта на двамата полицаи — Лазум и Сай. Лазум беше бивш военен със зачатъчен английски, докато Сай беше новак, говорещ по-сносен, макар и трудноразбираем английски.
Джерард го изгледа твърдо.
— Значи, разбрахме се. Засада по учебниците. Оставаме само четиримата, така че не ни интересуват заложници.
— Да, разбира се. Вие изобщо не би трябвало да идвате. Но като гледам, държите да дойдете…
— Избиваме ги и оставяме бог да се оправя кой от тях закъде е — приключи темата Майкълс.
Докато Нолан бе обядвал, от китайското посолство загрижено бяха оставили мобилен телефон в стая 110. Нолан се ядоса. Не разбираше ли Кайли, че западното разузнаване следи всеки китайски агент? И като се имаше предвид, че той бе издирван човек, видян за последно в Сингапур в нейната компания, не ѝ ли бе хрумнало, че това е просто безразсъдно? Кайли се бе наслушала на уверенията му, че ЦРУ превъзхожда в пъти всяка друга разузнавателна агенция. Така че не искаше да се оставя да бъде въвлечена в технически подробности и само заяви, че до този понеделник е била зам.-директор на контраразузнаването в МДС и следователно знае как да се изплъзва на опашки. Това признание му бе дало храна за размисъл, докато тя телефонираше в Гуанджоу по засекретена линия.
— Вишну, моля те, остави ни — каза тя. Балендра се оттегли в стаята си от другата страна на коридора, докато те чакаха да чуят Джоани и Мей Линг. Кайли подаде телефона на Нолан.
— Боб, ти ли си? — Гласът на Джоани преливаше от очакване. — Тате, чуваш ли ме? — обади се и Мей Линг. Явно бяха на високоговорител.
— Да, аз съм. Здравейте. Добре ли сте?
— Да, да, добре сме. Малко ни е скучно и се безпокоим за теб, но иначе сме наред. Чувал ли си се с Бърт? — Джоани говореше с такава скорост, че думите ѝ се застъпваха.
— Добре съм. В безопасност съм. Бърт е свободен и горе-долу добре. Преди няколко часа получих от него имейл и е очевидно, че и той се безпокои. Вижте, причината за това обаждане е, че МДС ще ви пусне да заминете за Сингапур. — Джоани и Мей Линг заговориха възбудено. Нолан погледна Кайли и тя му направи с ръце знак да не ги окуражава прекомерно. — Но не е толкова просто. Това, за което се споразумях, е да се качите на борда на граждански полет за Сингапур утре късно сутринта. Полетът е с продължителност под четири часа. Ако всичко се развие по план, когато кацнете, ще можете да слезете от самолета и да влезете в Сингапур. Ако възникнат спънки — а със сигурност ще има, — може да се получи закъснение при минаване през паспортния контрол или могат да ви качат на обратен полет за Гуанджоу. Аз обаче прецених, че този подход дава достатъчно висока вероятност за успех, така че го предложих на китайците и те се съгласиха.
— Това не струва — каза Мей Линг:
Джоани я сряза:
— Не говори така с баща си! Знаеш ли колко усилия е положил, за да ни освободи? Не бъди неблагодарна.
Нолан не знаеше дали да се пръсне от гордост, или да се свие в черупката си от срам заради лоялността на жена си.
— Така че, отпуснете се максимално, починете си днес възможно най-добре, наспете се хубаво и бъдете готови за излитане утре сутринта към десет и половина единайсет.
— Обичаме те — каза Джоани. — Опитай се да научиш повече какво става с Бърт, моля те. Кажи му да се обажда.
— Мила, това не би било разумно. Бърт трябва да остане невидим. Ще го изведем едва когато с вас всичко се нареди.
— Тате, а ти…? Кога ще се прибереш? — попита Мей Линг.
— Не съм сигурен, скъпа. Грижи се за майка си и всичко ще бъде наред. Обичам ви! — Нолан затвори с плувнали в сълзи очи.
Кайли си взе телефона и каза:
— Добре, нека сега видим още веднъж руския ти вариант, преди да го унищожиш в мое присъствие.
Нолан вероятно извеждаше семейството си от китайски затвор, за да го вкара в американски или сингапурски. Докато бягаше, противниците му щяха да се опитват да го притискат чрез хората, които обичаше. „Стъпка по стъпка, стъпка по стъпка“, каза си той. Първо щеше да освободи кръщелника си Марк, след това щеше да измъкне семейството си. Девизът на рейнджърите „Никой няма да бъде изоставен!“ щеше да бъде и негов фамилен девиз или той щеше да умре, докато го следва. Избърса очите си с ръка и извади копчето за ръкавели.