Джонсън реши да отиде в джима. Имаше три часа до срещата с човека, чисто име бе чувал многократно да се споменава.
Разговорът между Кайли и китайското посолство бе кратък. Тя потвърди, че размяната е насрочена за петък, десет сутринта, във фоайето на „Синамон Гранд Хотел“ в Коломбо. В отговор ѝ бе наредено да стои до Нолан и да научи имената и местонахождението на високопоставените хора от МН370 дори ако това налага да го придружи на опасни места, включително при задържане от американските власти или през океана.
Тя докладва, че Нолан е унищожил двете притежавани от него версии на файловете от АНС и че ще даде на руснаците манипулираното от МДС копие. И че ще е до него до убиването на Уотърман и докато не научи кои са и къде са прехвърлени ценните хора от МН370.
Разговорът приключи и тя се замисли. Ако някой я бе попитал снощи към осем, щеше да се обзаложи, че Боб Нолан вече ще яде от ръката ѝ. Само че днес той се държеше дистанцирано до степен на надменност. Както и да е — професионалната необходимост и личното ѝ любопитство изискваха дистанцията да бъде скъсена.
— Извикай хеликоптер, за предпочитане военен — заповяда Телър на Бури. — Или нареди да ни пратят по въздух войска и я разположи редом с нас.
— Радиостанцията ми има обхват пет километра — оплака се Бури. — Дай ми сатфона.
Телър го включи и се намръщи.
— Батерията почти си е отишла. Бъди кратък.
Бури набра Рангун, нареди набързо нещо и затвори.
— Пет минути — беше загадъчният му коментар.
След малко сатфонът иззвъня и Бури отговори с поредица от изсумтявания и кимания. Отново затвори и върна апарата на Телър.
— Няма да има хеликоптери. Ниски облаци и лоши техници в Южен Ва. Повечето хеликоптери са в Рангун или Северен Шан, по-близко до маковете.
— Оставаме тук, докато не пристигне самолетът ни от Тайланд — реши Телър. — Ще заемем отбранителна позиция и ще ги накараме те да дойдат при нас. Няма начин да влезем сами по пътя в засадата. — Вечно лошото му настроение се бе скапало окончателно. Той набра телефонен номер, изчака да чуе гласа на Матюс и закрещя: — Куре сплескан! Само не си въобразявай, че не знам, че ме изработи! Ще се върна в Рангун и ще те изкормя! Ще те обеся на собствения ти език! Шибан предател! — Задавяща кашлица го раздруса и го друса цели десет секунди.
— Не знам за какво говориш, но и двамата сме загазили. Самолетът от Тайланд е навлязъл над Бирма и ще кацне до трийсет минути. Пилотира го Чарли Мерсо, като лична услуга. Силно те съветвам да се добереш до неговия пайпър и да отлетиш с него.
— Някаква идея срещу каква огнева мощ сме изправени?
— УБН и пехотинците. Едните не могат да стрелят, а другите не могат да мислят. Постъпи неочаквано и всичко ще е наред.
— Казваш, че са пристигнали преди нас? И имат самолет на полосата?
— Да, това е…
Батерията на сатфона изпиука и умря. Вбесеният Телър хвърли апарата на земята и счупи екрана му. После се наведе, вдигна го и го прибра в джоба си под тревожните погледи на Бури и войниците му.
Всички се обърнаха едновременно към раздвижването в първата кола. Доктор Уонг се бе събудил и викаше нещо. Телър каза на Бури нещо на бирмански, а Бури излая на войниците си. Двама отидоха да се погрижат за доктора, а останалите се прегрупираха.
— Има ли друг път към полосата? Не можем ли да стигнем до нея, захождайки от североизток, вместо от югозапад? — попита Телър.
Бури свъси вежди.
— Да! Пътека… Много неравна. Трябва кола с четириколесно задвижване, не такава. — И той посочи пренебрежително тойотата краун.
— Изнесете доктора от ландроувъра и го сложете в то йотата — каза Телър. — Ще оставим шофьора и полковник Мулън тук. Когато сражението приключи, ще се върнем да ги вземем. Мулън… съгласен ли си?
Беше по-добре от два куршума в тила.
— Разбира се, Роб. Щом няма място в другата кола, оставам тук.
Със силен акцент и нулева тоналност Телър заповяда на бирмански:
— Нямаме време. Изнасяйте се, хора!
Бури се развика и войниците се разбързаха да преместват оръжие и муниции от крауна в очукания роувър. После настаниха стенещия и в полунесвяст доктор Уонг на задната седалка на крауна. Краката му стърчаха през отворената врата и той продължаваше да стене. Един от войниците срита краката му, за да ги натика вътре, и затръшна вратата.