— От лагера за бежанци. Пристигнах от Северен Ва на китайската граница. Баща ми беше убит, докато се сражаваше с армията на Шан, а сестрите ми, майка ми и аз бяхме прехвърлени в лагер на ООН. Пет години посещавах училище на ООН и научих английски добре. Майор Зо ме взе в полицията, когато станах на осемнайсет.
Междувременно Майкълс прекарваше Лазум през стъпките на зареждане на лентата с двеста 7,62-милиметрови патрона в монтираната върху двунога картечница М60, която бяха взели за така и непристигналите морски пехотинци. Демонстрира му как да се справя с най-типичните неизправности, предупреди го да не задържа спусъка натиснат по-дълго от няколко секунди и му обясни как да се прицелва изпреварващо за движещи се на прибежки вертикални цели на разстояние триста-четиристотин метра. Лазум кимна енергично, когато Майкълс му заповяда да стреля по всеки, който се появи във фланг или се опита да атакува самолета. Последното решение на Майкълс бе да отпрати Лазум на двеста и петдесет метра нагоре по полосата, в посока обратна на паркирания „Пилатус Портър“. Задачата на Лазум бе да елиминира онези, които биха се опитали да извадят от строя със стрелба тяхното средство за прибиране у дома. Дребничкият полицай залитна под тежестта на картечницата, двуногата и патронните ленти. От съжаление Майкълс свали третата лента от плещите му и я остави на земята.
Самолетът чакаше в средата на полосата. Бяха го разположили там по две причини. Първо, никакъв традиционен самолет с фиксирани крила не можеше нито да кацне, нито да излети, докато РС-6 блокираше полосата. Второ, портърът имаше нужда от толкова малко разбег, че можеше безпроблемно да излети и в двете посоки.
Самите Джерард и Майкълс нарамиха по една SCAR CQC. Разделиха си осемте гранати и взеха резервни пълнители. Планът беше прост: откриване на огън колкото може по̀ на югозапад, за да не могат враговете им да повредят или унищожат РС-6 или самата полоса.
Изминаха на прибежки шестстотин метра по полосата, преодоляха изпочупената ограда от телена мрежа, обграждаща летището, и излязоха на черния път, който се задънваше там, където някога може и да бе имало портал. Намериха две удобни за скриване места на петдесетина метра едно от друго. Целта им беше да извадят от строя първата и последна кола и приближаващия конвой и да използват осколочните гранати в комбинация с карабините. Ако не се изправеха срещу БТР, трябваше да могат да се справят с всичко на колела, което можеше да изпрати армията.
Ландроувърът напредваше бавно, подпомаган от лопата и мотика, за да стане пътят пред него проходим. Бури възбудено сигнализира, че точно пред тях пътеката извива на север и скоро ще могат да излязат на пътя за полосата, т.е. вече се бяха изнесли във фланга на чакащите ги в засада.
Телър заповяда да спрат. Бури се обади по радиостанцията на шофьора на тойотата. Заговори му с къси напрегнати фрази и чу в отговор нещо, което не му хареса. Повтори заповедта си още по-строго и се изключи.
Когато радиостанцията издаде сигнал, Мулън бе задрямал на предната седалка. Каквото и да бе казано, шофьорът се бе опълчил на командира си и бе сгълчан в отговор. Без предупреждение бе запален двигателят и Мулън едва успя да скочи, преди краунът да се изстреля напред. Шофьорът наби спирачки и дясната предна врата се затвори от инерцията. В отговор на неизречения въпрос на шофьора Мулън енергично каза „не“ с пръст през гърлото. Тойотата отново скочи напред, докато старият пилот се питаше какво, по дяволите, ще прави сам и невъоръжен край черен път в Южен Ва. Искаше му се поне да има репелент за насекоми. Комарите се стелеха като плътен облак и всеки от тях носеше в себе си малариен плазмодий.
Някъде напред отекна експлозия и той тръгна натам. Още по-далече зачатка картечница. Той продължи да върви — всякаква компания бе по-добра от никаква.
Капрал Лазум от полицията на област Иравади за първи път лежеше зад тежка картечница. Колата се носеше по полосата с висока скорост, първите му изстрели бяха високо и оглушителни. Следващите бяха встрани, другите след тях ниско, което се виждаше по трасиращите. Ландроувърът продължаваше да се носи напред. До самолета оставаха по-малко от триста метра. Този път той започна от ниско и продължи с насочване на трасиращите куршуми върху колата. Ландроувърът рязко спря, завъртя се, прекатури се и продължи да се плъзга към неговата позиция с шасито нагоре и с изхвърляне на искри. Той натисна спусъка за по-дълго и трасиращите напипаха шасито. Колата застина. От нея се издигаше пушек. Ушите му звънтяха. Някаква врата се отвори нагоре като подгънато ухо на бял заек. Картечницата пак затрака, но лентата свърши след само няколко секунди. Вече не чуваше нищо. Двама души изскочиха от колата и отвърнаха на огъня му. Той по-скоро усети, отколкото чу куршумите да минават над главата му. Стори му се, че му отнема цяла вечност да зареди втората лента. Когато вдигна поглед, две мравки в камуфлажни униформи изтегляха безжизнено тяло от преобърнатия джип, а три други мравки лежаха по корем на пистата, насочили оръжия към него. Лазум откри огън и видя правите фигури да падат, а легналите да се гърчат известно време и да замират. Продължи да стреля, докато ландроувърът не избухна в пламъци. Втората лента също бе свършила и той посегна за третата, но се сети, че тя е на двеста и петдесет метра от него, захвърлена край пистата.