В пламтящата кола избухна граната и посипа полосата с автомобилни отломки. Джерард се хвърли на земята още при блясъка на експлозията, така че ударната вълна и шрапнелите минаха над него. Той стана и пак погледна през бинокъла, за да се увери, че Телър вече не мърда. Заобиколи проснатото тяло откъм краката и ритна встрани автомата, преди да побутне окървавения торс с ботуша си. Телър не издаде звук, но кървавата пяна по устните му се раздвижи. По дяволите! До Телър лежеше сатфон със забито в екрана му остро парче метал.
Време беше да извади аптечната и да се залови за работа.
След като съобщи на Бърнс за смъртта на агент Патрик Лонг до бунгалото на Нолан, Константайн напрегнато зачака реакцията му.
— Дявол го взел! Дадох ти пряка заповед Нолан да не бъде докосван по никакъв начин. Никакъв начин! А ти не само си действал зад гърба ми и си наредил на Дойл да подслушва хотелската му стая, но и си пожертвал един от хората ми!
— Съжалявам, сър! Изпратих ви оставката си с имейл, трябва да сте я получили. — Константайн имаше два приоритета в живота си — Иисус Христос и Компанията. Затова затвори очи и стисна зъби в мълчалива молитва.
— След като това шибано фиаско приключи, ще има време да говорим за оставки. В момента ме интересува единствено къде е Боб Нолан!
— Проследихме го до „Коломбо Рокетс Клуб“. Изглежда, се е съюзил с китайска гражданка, която още не можем да идентифицираме. Отседнали са в съседни стаи с изглед към океана.
— Конкретно за това имам новини. Току-що научихме, че директорът на МДС и неговото протеже, зам.-директорът по контрашпионажа, са загубили работата си във вторник. Най-новият член на Постоянния комитет на Политбюро, Ий Шиубао, изгарял от нетърпение да покаже кой командва парада. В резултат директор Лю е под домашен арест, а неговият номер две е понижена и си е събрала багажа за Сингапур. Още не сме я засекли там. На моя екип току-що му хрумна, че може би офицер Ю Кайли е обединила усилията си с Нолан.
— Последната приятелка на Нолан е старши офицер в МДС?
— Не е изключено. Утре летиш за Токио. Матюс идва от Рангун, както и онзи образ от УБН и неговият началник. Ще участваш в срещата. Може би ако най-сетне започнем да работим заедно, ще успеем да разберем и какво, по дяволите, става.
— Да, сър. Благодаря ви, директор Бърнс.
— А… и още нещо. Предай пряко на Дойл, че утре от осем нула-нула трябва да има на разположение в посолството екип, който да чака Уотърман и Нолан. Оказва се, че ЦРУ работи с друга разузнавателна служба, която е предложила да ни предаде тези двамата в замяна на… други неща. Директорът на ЦРУ Пъркинс ми съобщи тази новина преди четирийсет и пет минути. Точно заради това трябва да не пипаме Нолан. Не е твоя работа да го задържиш! — И Бърнс затвори, без да чака за отговор.
Константайн остана стоически в кабинета си. Беше взел решение да прекрати разследването на „Вътрешни разследвалия“ по повод обвиненията на Нолан във връзка с МН370, но Бърнс току-що беше пуснал бомбата, че Нолан и Уотърман ще бъдат предадени на ЦРУ от друга разузнавателна организация. Можеше да се предполага, че това е ФСС, защото те вече държаха Уотърман и можеха да задържат Нолан, когато той се появеше, за да осъществи сделка. Значи руснаците щяха да върнат Уотърман и Нолан, вързани с панделка… но срещу какво точно?
Не, това не миришеше добре. Имаше нужда от още факти относно МН370, преди да реши, че Нолан не е прав. Вече имаше разрешението на ДНР Морис, така че поне гърбът му беше защитен.
Разбраха се, ако дойдат подкрепления, Джерард да довърши Телър и да се отправи към самолета, а Майкълс да го прикрива. Майкълс вече тичаше към РС-6, когато забеляза някой да се приближава откъм югозападния край на полосата. Вдигна телескопичния прицел на SCAR-а пред окото си и различи възрастен мъж от бялата раса да редува ходене с подтичване. Не изглеждаше да е ранен. Джерард трябваше да го спре, преди той да се приближи достатъчно, за да направи някоя поразия…
Мулън знаеше, че шансовете да му умре от старост вместо на тази полоса зависят от това дали Телър е загубил последната битка. Онзи, който го държеше на прицел и вървеше срещу него, беше от другата страна. Камуфлажната му униформа за пустиня и габаритите му го маркираха като чужденец, вероятно американски военен. Но ако той и Телър бяха от добрите, защо другите военни в страната не бяха на тяхна страна? Кашата беше пълна. Мулън беше изморен, жаден и си бе порязал пищяла, докато бе прекатервал порутената ограда, заграждаща полосата. Спря, за да не бъде прекалено задъхан и да може да говори, когато другият го наближи. Освен това моментът му се стори особено подходящ да сплете пръсти на тила си.