— Преди това казахте, че ще доведете Марк Уотърман. Това остава ли в сила?
— Може да дойде, но може и да не дойде. Имам известни съмнения. Аз ще дойда, вероятно и Мими Чан ще бъде с мен. Имате ли някоя полоса предвид? „Хамбантота“ на юг е само на три часа път. Да се срещнем там?
— Дявол да го вземе, защо не го направим в града? Военните имат летище на юг от планината Лавиния, това е в предградията на Коломбо. Казва се „Ратмалана“ и съвсем отскоро е отворено за гражданската авиация. Така да се каже, е част от приватизационната програма на първото семейство.
— На какво разстояние е от центъра на града?
— Не знам, но е по-близко от международното летище. Така че, ако бързате, най-добре е да се срещнем там. По кое време?
— Планирайте да сте в готовност към единайсет и половина — дванайсет днес. Ако не се появя до обяд, отлетете за „Хамбантота“ и ме чакайте там, докато дойда или докато чартърът изтече.
— Окей, господин Бърч. Ще измисля как с Дженкинс да излетим, после ще обявим повреда, за да мога да кацна на „Ратмалана“, без да съм регистрирал полетен план.
— Звучи добре. Много ви благодаря, капитане. — И Нолан затвори.
— Това мина добре — резюмира Кайли.
— Не съм много сигурен. Изглеждаше искрен, но как е възможно да не е знаел, че МН370 е кацал в Бирма, ако той е извозил парите и затворниците от там за „Тръскот Фийлд“? Та самолетите би трябвало да са се засекли на полосата.
— Може да е кацнал след излитането на МН370. Може не неговият самолет да е бил вторият там. Това би обяснило как не знае за МН370.
— Може да говори истината, но може и да ни разиграва. Би ли помолила твоите да прегледат списъка на пасажерите и да потърсят в него Томас или Том Нишимото, служител на „Ийгъл Кло Семикондъктърс“?
— Наистина ли е необходимо това?
— Ако не е бил на самолета, значи Нишимото лъже… Какво е това?
Кайли му показа екрана на смартфона си.
— Виж… Всеки служител в регистрирана на борсата компания с включен във фирмените отчети и вероятно има снимка на сайта на компанията. Докато ти говореше, аз го потърсих в Гугъл. Ето я снимката на Том Нишимото — симпатичен мъж, някъде под четирийсетте.
— Проклет да съм! Китай не блокира ли Гугъл? Как може да си експерт?
— О, Боб. Ти да не смяташ, че в МДС седим по цял ден и си играем на сметалата? Отдай ни дължимото.
— Когато това приключи, този телефон ще го задържа — каза той. — Хей, върни ми го! — И те се сборичкаха на шега.
С престорено драматичен глас тя му се присмя:
— „Боб Нолан, велик шпионин на ЦРУ, споделя тази вечер по Дискавъри съвременни технологии за достъп до информация“. А сега ми кажи какъв е планът.
— Сигурно е само, че един от нас ще хвърли граната, преди да е избухнала в ръцете ни. Ела до прозореца и нека ти обясня как става.
Двамата източноазиатци с работни комбинезони на подизпълнители и жълти каски държаха плоски черни куфарчета, като онези, които използват професионалните играчи на билярд. Носеха слънчеви очила и не говореха помежду си, докато чакаха слизането на външния асансьор. Придружаваше ги началникът на смяна за подизпълнителите на „Гранд Хаят Коломбо“. Асансьорът спря с раздрусване и началникът отвори вратата:
— След вас, господа.
— Покривът на „подиума“ — каза по-възрастният от двамата.
— Да, знам — отговори началник-смяната. — Тази сутрин на покрива няма да работи никой, аз се погрижих.
Асансьорът започна да се изкачва.
На сто метра на север и седем етажа по-ниско друг мъж, който също имаше куфарче за „щеки“, също се подготвяше за работа.
Фернандо намести сгъваемата стълба на балкона, възможно най-навътре, под стряхата, за да се скрие от линиите на пряка видимост, започващи от сградата на „Гранд Хаят“. Всеки достатъчно високо на строежа и с лице към югозападния квадрант в близост в „Рокетс Клуб“ можеше да гледа буквално като от небето в отворените вътрешни дворове, басейна и съседните железопътни линии. Щеше да е като стреляне по риба във варел, но поне стрелците от „Гранд Хаят“ нямаше да могат да го виждат.
Снайперистът разглади торбичката с пясък върху най-горното стъпало на стълбата, докато оформи в нея вдлъбнатина, в която щеше да сложи цевта на оръжието си. С помощта на далекомера и прицелната оптика на мушката си направи диаграма на разстоянията до евентуалните мишени. От мястото на стрелбата провери още веднъж сектора за обстрел, преди да влезе в стаята на Нолан и да довърши сандвича си с риба.