Чумаков се обърна и погледна единия от спътниците си, който едва доловимо кимна, и това изясни нещата. Погледът на Уотърман към Нолан потвърди убеждението му, че е направен опит за заблуда кой командва парада.
Нолан ги поведе покрай рецепцията към края на зоната за хранене отвън и под навеса, следвайки указанията на Фернандо. Близкият край на издължения плувен басейн бе на десетина метра от тях. На други шест метра в посока към океана се издигаше еднометровата бяла бетонна стена. От другата страна на стената имаше широк четири метра насип от добре утъпкана пръст, по който минаваше двойна железопътна линия, а зад него бяха плажът и океанът. Вече беше горещо, към трийсет и осем градуса. Седнаха, по трима от двете дълги страни на масата. Уотърман беше между Нолан и истинския Чумаков.
Нолан подаде на Уотърман пластмасовата торбичка и каза:
— Недей да бързаш, но облечи това върху дрехите си.
— Защо?
Отговори му Чумаков:
— Защото твоят колега шпионин, кръстник и спасител знае, че когато си тръгнеш оттук, е много вероятно да бъдеш застрелян.
Смутен, Уотърман изгледа Чумаков, после Нолан.
— Не ме гледай. Докарах те дотук с първа класа. Ако исках да те убия, щях да го направя вчера, докато ти унищожаваше държавна собственост, или който и да било друг ден през последните осем месеца. Твоето собствено ЦРУ и АНС те искат мъртъв или може би им трябва кръстник Боб, а ти трябва да се дегизираш, за да му помогнеш да остане жив малко по-дълго. Но мога ли да попитам какво прави край тази маса висш офицер от Министерството на държавната сигурност? Защото на мен ми се струва като фарс.
Уотърман се обърна и изгледа Кайли.
— МДС? Господи, Боб. Какво прави тук МДС? Няма да отида при тях!
— О, не бъди толкова сигурен, млади Уотърман. Кръстник ти може да се е продал на Китай или може да е продал теб на Китай, или може и сам да не знае.
Това беше Чумаков, какъвто Нолан очакваше: интелигентен, саркастичен, позьор. Нолан различи четвърти човек на ФСС, застанал от вътрешната страна на рецепцията, до вратите, водещи към вътрешния двор. Беше огромен. Балендра трябваше да внимава и да пази Фернандо откъм коридора. Нолан се питаше дали едно богато хлапе и хакер ще може да дръпне спусъка, когато настъпи критичният момент.
Сервитьорът взе поръчките им за кафе и безалкохолно. Никой не очакваше да имат достатъчно време за истинска закуска.
— Моля двамата с Мис Китай да станете. Юрий ще се увери, че не сте въоръжени.
Нолан и Кайли станаха. Той не знаеше къде тя е скрила гранатата и не искаше да знае. Юрий го обискира грубо, но явно имаше опит: накара го да отвори „Океан от заблуди“, разгледа опакованите пачки с пари и телефони.
Чумаков се засмя:
— Ти си стар приятел на израелците, нали? Те са майстори в промяната на телефонните сигнали, за да привличат изстреляни от дронове ракети. Май се надяваш да конфискувам телефоните ви? Не, задръжте си шибаните телефони! — И му ги подхвърли обратно. Нолан не успя да ги улови и те изтракаха по масата. Чумаков се отнесе също толкова презрително към парите, но задържа за секунда погледа си върху корицата на книгата, преди да му я върне обратно.
Нолан прибра нещата си в джобовете си. Интересът му бе повече към онова, което ставаше отляво на него. Кайли се бе извъртяла и бе зашила шамар на Юрий, когато ръката му се бе задържала върху гърдите и. Чумаков се изкикоти. Юрий завърши обиска си, като обърна основно внимание на слабините и вътрешната страна на бедрата ѝ.
Юрий каза нещо на руски и седна на мястото си. Сервитьорът донесе поръчката и се отдалечи и на сцената отново излезе Чумаков:
— Боб, остават десет минути до началото. Обясни какво предлагаш, иначе Юрий може да те застреля сега, а аз ще предам кръщелника ти, изпреварвайки графика, за да имам време да напазарувам преди полета ми.
Тони проследи отлитането на самолета.
Седеше на пейка под слънцето, с купчина железарски инструменти до себе си. Скоро щеше да ги използва съвсем не по предназначение. В други два чувала бяха разтоварената храна и напитките. Вторият зам.-директор по тайните операции (от запаса) Каултър беше встрани и обливаше в жълто заобикалящите ги камъни на поне два милиарда години. „Тръскот Фийлд“ може и да се беше водил голяма работа през Втората световна, но сега бе просто изровена полоса в безлюдно плато под изгарящото слънце.
Каултър се приближи.